Разговор със себе си

Автор: Генка Богданова


Когато уморена спреш
и истината страшна разбереш:
живяла си, недоживяла,
пътечката ти тук е спряла –
до този час, до този миг,
в сърцето ти ще гръмне вик.
В душата огън ще гори
и ще боли, и ще боли...
Страхът ще пари, ще горчи.
Не се срамувай, поплачи!
Събери последни сили,
на всички усмихни се мило!
Преди навеки да заспиш,
с тях усмихната да се простиш.
В спомените свои се върни,
след теб се нижат светли дни.
Преди да те обгърне студ,
ти освети ги с твоя труд.
Не чакай мрак да те обвий,
нектар от чиста обич пий,
сълзите детски преглътни,
ръце любими целуни!
Аз знам, че мъка ще гори,
но ако можеш – говори!
Прости неволните им грешки
и слабостите им човешки.
Сама на себе си прости.
За прошка  помоли и ти.
Преди очите да изгаснат
не ги притваряй безучастно.
Прости се със простора бляскав
и с живота – груб и ласкав.
Иди си, както си живяла,
с усмивка слънчева огряла!