Равносметка

Авто: Генка Богданова

Ще спра за миг и тук черта ще сложа.
Казвате, напразно се тревожа ?
Но мисля, че е нужна равносметка
на тези мои шест десетилетки.

Чертата мислена  не е финал,
не е и на годините ми тя предел,
но щом човек дотук е преживял,
безброй поуки вече си е взел.

Свалил е „розовите очила”,
загърбил е младежката си  суета,
със съвестта си вече не флиртува,
пред себе си не може да хитрува.

Зная, шестдесет и шест не са финал,
не са и на годините предел.
Но себе си човек е опознал
и много мъдрост от живота взел.

Безброй пътеки вече извървях.
И трудно, и добре живях.
Получих много, много давах,
с любовта си хората дарявах.

Навярно имам дребни грехове,
но не ме терзаят денем страхове
и по своему съм аз щастлива,
чиста съвестта ми в мен заспива.

В сърцето си съм пускала и враг,
пристъпил със надежда моя праг.
За тъжните сълзи не съм пестила
и чужда радост ме е веселила.

На този свят след мен следа ще има:
-дом, дела, децата ми любими
и  светли чувства, звъннали в словата
на стихове, родени във душата.

Не ме поблазни светска суета.
Почитах свято майка и баща.
До този, който със любов избрах ,
живях достойно, с радост побелях.

Не, няма от какво да се срамувам!
От гузна съвест няма да будувам.
Спокойно ще прекрача през чертата,
аз имам свое място на земята.

В мен има още много песни неизпяти,
много чувства и мечти крилати.
В гърдите ми сърце любящо бие.
Пред мене още дълъг път се вие.