Автор: Генка Богданова
Разцъфнал,нежен цвят, бе мой живот.
От пъпка млада - тъй бързо се разви.
Мираж ли бяха детските ми дни?
Буйният цъфтеж на младостта
бе само миг. А спомен радостта.
Живот, дърво огънато от плод –
плод благословен, родил се от цвета,
плод, който дишаше чрез любовта
и сам пробудил се за цвят сега.
Но след цвета – красив и краткотраен,
след сладката родитба идва краят.
Предвестници са жълтите листа,
изсъхнал клон и сбръчкана кора...
Но коренът е жив и цвят сънува.
Скован от зима - пролетта бленува,
за ново щедро лято сбира сок
и не признава своя край жесток.
Затуй, понякога от тази жажда
и в есента дървото пъпки ражда.
А в тези пъпки, цъфнали без време,
живот набъбващ, зная , дреме
и законите на времето презрял
под сивото небе разцъфва „ облак” бял...
Аз знам, че подир мене друг се ражда,
а после той – във трети се преражда.
Кръговрат
© Copyright: Генка Богданова, 2017
Свидетельство о публикации №117071810066
Свидетельство о публикации №117071810066
Рецензии