Два сонета за душата на поета

Автор: Генка Богданова

І. Душата ти е пъпка медоносна,
разцъфнала сред нива росна.
В словата ти е сладката омая
на тази пъпка медоносна, зная.
Житейски бури и слани студени
брулят я. но кой ще й отнеме
натрупаната мъдрост зряла,
която в стиховете се е сбрала!?
Като пчели летим над тази пъпка,
омаени от сладостната тръпка,
на дълги глътки красота да пием,
света божествен  в нея да открием

Поезийо, с изящното си слово,
прераждай се отново и отново!

ІІ.
Сърцето ти е амфора красива,
препълнена със виното пенливо
на силни чувства прекипели,
под слънцето на любовта узрели.
Навеждам се над стиховете кратки,
отпивам от амброзията сладка
на словото ти – топло и звънливо –
подобно вино – силно и пенливо.
Душата ми бе жадна и унила,
но то й дава пак за полет сила.
Духът ми светъл се преражда,
сърцето ми отново песен ражда.

След този пир се чувствам обновена.
Живей, поезийо! Бъди благословена!