Всевишни, кажи от какво да се пазя:
От вълци? Хиени? Или от овце?
От дива, безумна човешка омраза
или от притворно, лукаво сърце?
Днес двете ми бузи са все зачервени
от толкоз шамари под път и над път…
И щом позволих да се гаврят над мене,
така по-човечен ли стана светът?
И пак светлината в сърцето си нося
със сила и вяра, надежда, любов…
Прости, че товаря те с тежки въпроси!
Аз знам, че живея под твоя покров.
И нека в сокаците вълци да вият,
хиени да дебнат в засада нощта.
Да бягам ли вечно или да се крия
от хищните зъби на всяка злина?
Не чакай от мен на трапеза богата
сред Юди да вкуся от чужда беда –
ще искат на търг да продам Свободата.
Не си я отстъпвам! Тя няма цена!
Не мога покорна пред Звяра да лазя
с калпака за лепта горчива прострян.
Не е никак страшно да бъдеш намразен,
далеч е по-страшно да бъдеш презрян.
10.07.2017г.
Молитва ли, изповед ли
© Copyright: Антонина Димитрова -Болгария, 2017
Свидетельство о публикации №117071005213
Свидетельство о публикации №117071005213
Рецензии