Игорь Северянин - Тяга на юг...

Игорь Северянин
Тяга на юг...
   
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандерковой

Влечение към юг...

Дали старостта е, - не зная аз вече, -
умора е може - душа побеля,
но мене ме тегли към края далечен,
към въздух гальовен и светла вълна.

Тъй искам аз топло и синьо да бъде,
тропически плод и големи цветя,   
звънливите песни и звучните думи,
мечти безгранични, свободна страстта.

Аз Север обичам, сродих се с тъгата
на негови мили поля, езера,
но нещо се случва със мен непознато,
на що моят поглед така завидя,

защо покой нямам и нито забрава
в родината тиха, а все ме влече
пробудено чувство и ме запленява
сияние друго - от тук по-далеч!

1929
Превод: Мария Шандуркова, 08.07.2017 г.

---------------------------------------

ДалИ старосттА е, - не знАя аз вЕче, -
умОра е мОже - душА побелЯ,
но мЕне ме тЕгли към крАя далЕчен,
към вЪздух гальОвен и свЕтла вълнА.

Тъй Искам аз тОпло и сИньо да бЪде,
тропИчески плОд и голЕми цветЯ,   
звънлИвите пЕсни и звУчните дУми,
мечтИ безгранИчни, свобОдна страсттА.

Аз СЕвер обИчам, сродИх се с тъгАта
на нЕгови мИли полЯ, езерА,
но нЕщо се слУчва със мЕн непознАто,
на щО моят пОглед такА завидЯ,

защО покой нЯмам и нИто забрАва
в родИната тИха, а всЕ ме влечЕ
пробУдено чУвство и мЕ запленЯва
сиЯние дрУго - от тУк по-далЕч!

---------------------------------

Тяга на юг…

Не старость ли это, — не знаю, не знаю, —
Быть может, усталость — души седина,
Но тянет меня к отдаленному краю,
Где ласковей воздух и ярче волна.

Мне хочется теплого и голубого,
Тропических фруктов и крупных цветов,
И звончатой песни, и звучного слова,
И грёз без предела, и чувств без оков.

Я Север люблю, я сроднился с тоскою
Его миловидных полей и озер.
Но что-то творится со мною такое,
Но что-то такое завидел мой взор,

Что нет мне покоя, что нет мне забвенья
На родине тихой, и тянет меня
Мое пробудившееся вдохновенье
К сиянью иного — нездешнего — дня!

1929