Изповед на един наркоман

Автор: Генка Богданова

Мечтаех си за полет в небесата.
Мечтаех си света да покоря.
Мечтаех да докосна чудесата
на Любовта, дори да изгоря.

Мечтаех…Но не чаках търпеливо
духът ми помъдрял да полети,
обърнал гръб на делничното сиво
да сътвори дела от моите мечти.

„Приятели” помогнаха ми много.
Показаха ми „райската врата”.
Подадоха ми ключ за нея – дрога,
„съветваха” ме как да”полетя”.

Тъй Дяволът зловещ ни изкушава
и мрежи за душите ни плете
с лъжи за щастие измамно, слава,
с живот вълшебен, но живот – менте.

Сляп и глух за мъдрости човешки
вървях напред към своето падение,
безчувствен и за низост, и за грешки,
и с непростимо, грозно поведение.

Вървях, „летях”…Но не към небесата.
Обърнал гръб дори на Любовта,
вървях към пропаст непозната
с прекършени от дрогата крила.

И ето ме сега на дъното на АДА-
нищожество, отрепка, жив мъртвец.
Захвърлил младост и мечти на  клада,
ограбил собствената си душа крадец.
;
ИЗПОВЕД НА ЕДИН НАРКОМАН

Мечтаех си за полет в небесата.
Мечтаех си света да покоря.
Мечтаех да докосна чудесата
на Любовта, дори да изгоря.

Мечтаех…Но не чаках търпеливо
духът ми помъдрял да полети,
обърнал гръб на делничното сиво
да сътвори дела от моите мечти.

„Приятели” помогнаха ми много.
Показаха ми „райската врата”.
Подадоха ми ключ за нея – дрога,
„съветваха” ме как да”полетя”.

Тъй Дяволът зловещ ни изкушава
и мрежи за душите ни плете
с лъжи за щастие измамно, слава,
с живот вълшебен, но живот – менте.

Сляп и глух за мъдрости човешки
вървях напред към своето падение,
безчувствен и за низост, и за грешки,
и с непростимо, грозно поведение.

Вървях, „летях”…Но не към небесата.
Обърнал гръб дори на Любовта,
вървях към пропаст непозната
с прекършени от дрогата крила.

И ето ме сега на дъното на АДА-
нищожество, отрепка, жив мъртвец.
Захвърлил младост и мечти на  клада,
ограбил собствената си душа крадец.