Автор: Генка Богданова
От жаждата земята се пропука.
Отдавна не запява и капчука.
В дън-земята извори се крият,
тъмни сили свежестта им пият.
Скитат нейде ветровете бели,
а от мъка с устни посивели
и с души препълнени с тревога
хората се молят пак на Бога:
- Боже, не наляха клас житата,
без росица клюмнаха цветята.
Няма облаче в небето ясно -
всичко е на сушата подвластно.
Сухи са и коритата речни.
Няма и потоци бързотечни.
В мрежа огнена и маранята
в плен държи горите и полята.
Глътка отдих дай ни, мили Боже!
Стига ни наказва и тревожи!
Виж, селякът със сълзи полива
ялов труд и неродила нива!
Апокалипсис, Жажда
© Copyright: Генка Богданова, 2017
Свидетельство о публикации №117070902991
Свидетельство о публикации №117070902991
Рецензии