Автор: Генка Богданова
Сухи са гераните в полята,
демони откраднаха водата.
Млъкнаха чешмите сладкоструйни.
Кротнаха се и реките буйни.
Моли се земята с устни сухи,
ала Бог и облаците - глухи.
Слънцето в небето пълновластно
сипе жар и гледа безучастно
как посърнаха ливади и поляни.
Вехнат плодовете необрани.
Премаляла в маранята знойна
онемя онази птица пойна,
дето с песни славеше нивята
Лумнаха пожари по земята.
Като факли пламнаха сърцата.
Тъжните стопанки не запяват.
Щурчови гъдулки не отпяват.
Суша е! Надеждите ни - смазани!
За тежък грях ли, Боже, сме наказани?
Може би за сушата в сърцата?
За вина огромна към земята?
Или, че сме хладни и себични
и към чужди болки - безразлични?
Апокалипсис, Суша
© Copyright: Генка Богданова, 2017
Свидетельство о публикации №117070902949
Свидетельство о публикации №117070902949
Рецензии