Автор: Генка Богданова
Да, имало е и сърдечни рани,
и гневни чувства в мен събрани.
С душа, ранена от обида,
заричала съм се:”Ще си отида!”
В такива мигове душата ми се мята
като ранена птица над земята.
Светът ми сякаш се взривява
и само болката у мен остава.
Но както слънцето след мрак изгрява
и ледената пряспа бързо се стопява,
отново закопнявам да те видя
и всяка болка, всякаква обида
под чувствата горещи се стопяват,
а любовта сърцето ми огрява.
След прошката се чувствам по-богата.
Звънят и пеят в мене сетивата.
След прошката
© Copyright: Генка Богданова, 2017
Свидетельство о публикации №117070710618
Свидетельство о публикации №117070710618
Рецензии