Автор: Генка Богданова
Скъпи мой, дори не разбрахме
как неусетно със теб остаряхме.
Безмълвно годините тихо летяха
и всички по нещо от нас си вземаха.
Като прелетна птица в цветна градина-
нашата младост дойде и замина.
Дари ни щедро със жътва богата
нашето кратко, забързано лято.
Сега есента сред рояк листопади
люлее в прегръдка душите ни млади.
Люлее ги нежно и шепне грижовно
своята приказка стара, съдбовна:
„Не чакайте пак да запее южняка!
На прага житейски зима ви чака.
Но ако пролет в сърцата ви има,
спокойно посрещайте хладната зима.
Песен любовна сърцето щом пее,
вечната младост у вас ще живее!”
Последен сезон
© Copyright: Генка Богданова, 2017
Свидетельство о публикации №117070710576
Свидетельство о публикации №117070710576
Рецензии