Автор: Генка Богданова
Сега със тебе сме сами.
За никъде не бързаш ти.
За себе си сега и аз
отделям за почивка час.
Сега е чисто у дома -
стерилна, мрачна чистота.
И музиката не гърми -
съседите ни да смути.
И... много ни е хлябът цял!
Но в “детската” часовникът е спрял!
Без детски смях от тишина боли,
а чаканата свобода горчи!
В притихналия празен дом
завръщаме се мълчешком
с надеждата, че тия дни
телефонът ни ще позвъни
и внучката със сладък глас
ще каже: “Идваме при вас!”
Повтаряме една мечта -
да хлопне нашата врата
и с този мил очакван звук
животът да се върне тук.
Но пак се нижат дни след дни,
а ние с тебе сме сами...
И все по-малко ни се спи,
във мрака вперили очи
пак бършем тайничко сълзи
и в тихия вечерен час
нашепва болката у нас,
че тъй са тъжни и сами
и други майки и бащи.
Тягостно се нижат нощи, дни,
а от самота така боли!
САМИ
© Copyright: Генка Богданова, 2017
Свидетельство о публикации №117070606987
Свидетельство о публикации №117070606987
Рецензии