На моето семейство
Когато вече тука ще ме няма,
ще ви говорят мойте стихове.
Ще ви обгръщам пак с любов голяма,
ще гоня скръб, сълзи и страхове.
Когато вече тука ще ме няма,
в спомените ваши ще живея.
И пак ще съм любима, мама,
за вас ще страдам и милея.
Когато все пак си замина
за Там с билет еднопосочен,
ще стана с Дявола комбина,
но ще измоля ден нарочен
и в тихият среднощен час
ще идвам в сънищата сладки
и пак ще сме щастливи с вас,
макар и за минути кратки.
Когато този ден настъпи,
за всеки той е неизбежен,
не страдайте за мене, скъпи!
Аз пак ще ви обичам нежно.
Ще бдя над вас и от небето
с безсмъртна майчина любов.
А трепне ли у вас сърцето –
ще го докосвам с благослов.
Затуй, за мене не плачете!
Чрез вас ще бъда вечно жива.
В сърцата си ме запазете
и аз ще бъда с вас щастлива.
МИЛИ МОИ... Автор Генка Богданова
© Copyright: Генка Богданова, 2017
Свидетельство о публикации №117070606884
Свидетельство о публикации №117070606884
Рецензии