Изгнанници

На баба ми Евгения, бежанка от Одрин
и всички насилствено прокудени
от родните си места българи

Автор: Генка Богданова


Земьо, земьо, моя родна земьо,
моя радост, моя черна мъка!
Как да те оставя, мила земьо,
предстои ни тягостна разлъка?

Чужди хора с тебе ме разделят.
Де ли водят пътища далечни?
Род от род насила ни отделят,
и прекъсват връзките сърдечни.

Земьо моя, моя родна люлка,
в теб засуках майчиното мляко,
в теб залюбих вярната си булка,
в теб роди се рожбата ни малка.

В теб остава гроба на баща ми,
ти прегръщаш костите на мама.
И сърцето ми при тебе ще остане,
земьо родна, мъка най-голяма!

Пуста орис, дето ни разделя
с двора бащин, с майчината къща!
Тъй дърво от корен се разделя
и при него живо се не връща


Рецензии