Горчива изповед
О, чуй ме, Смърт, не се ласкай,
че ти си ужасът последен!
От теб е по- ужасно, знай,
да бъдеш безнадеждно беден.
Да гледаш своите деца
от глад и от студа терзани,
как търсят дрехи и храна
във боклукчийските казани.
Да те гори гневът горчив.
Безсилието да те смазва.
Да се проклинаш, че си жив,
щом с бедност някой те наказва.
Ти, о Смърт, си милостива,
даряваш хората с покой.
Без милост бедността убива
направи ли те пленник свой.
Затуй сама не се ласкай,
че ти си страшната присъда!
А по-добре ме приласкай,
че мъртъв по-щастлив ще бъда!
Свидетельство о публикации №117070603245