Българка

Автор:Генка Богданова

Аз не съм тихата, кротка женица,
за еснафи мъже - идеал.
Не съм ангел, ни модна кралица,
поставена на пиедестал.

Аз съм българка, смела и горда,
оцеляла по трудния път
върху коня с прабългарска орда,
покорила с тях райския кът.

Аз съм българка – силна и смела.
В мир и в битки с мъжете вървях.
На живота юздите  съм здраво поела,
не прощавам предателство, грях.

С мъже отбивах набезите вражи
и огнища разпалвах за тях.
Бдяха те над мен като стражи,
а наравно с тях меча въртях.

В топли юрти, на простичко ложе,
раждах българи, песни им пях.
Шиех дрехи от овчите кожи
и обличах аз войните с тях.

Да ги топлят в студените зими,
да ги пазят и в труд, и във бран.
А всяка победа  те с моето име
са кръщавали винаги, знам.

Аз съм сигурен пристан, утеха,
и за раните мъжки – балсам.
Сила и мъдрост от мене те взеха
и готова съм още да дам.

Аз съм българка – майка и жрица.
Аз съм нежност и песен, и зов.
Душата ми – волна политнала птица,
сърцето ми – чаша, пълна с любов!