Автор: Генка Богданова
Ти си тръгваш, Любов, под дъжда
и дори не поглеждаш през рамо.
Под чадъра се леят тъга
и сълзи… Но устата е няма!
Припев:
Остани, остани, остани!
Чуй, сърцето гори в изнемога.
Не дъждът, а тъгата вали,
аз без теб да живея не мога.
Ти си тръгваш, Любов. Как боли!
Как изгаря от болка сърцето!
Аз съм сам! И съм тъжен! Вали!
Мойта мъка разплака небето.
Припев:
Остани, остани, остани,
че по тебе сърцето ми страда!
Дъжд от огнена болка вали,
тя убива душата ми млада!
Не си тръгвай, Любов! Остани,
тук без теб ще пусто и мрачно!
Ти си слънцето в моите дни
и звездите, усмихнати в здрача!
Припев:
Остани, остани, остани!
Чуй, сърцето гори в изнемога!
Не дъждът, а тъгата вали,
аз без теб да живея не мога.
Ти си тръгваш, Любов...
© Copyright: Генка Богданова, 2017
Свидетельство о публикации №117062508884
Свидетельство о публикации №117062508884
Рецензии