Иван Бунин - Цыганка

Иван Бунин
Цыганка

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

ЦИГАНКА

Дълъг път напред, талига,
а край нея клюмнал пес, -
свободата ще настигат,
до небе, простор и степ.

Но хитруша изостава, 
сръчно семчици гризе,
трън в сърцето носи, казва,
жар отровна я тресе.

Казва... Но защо играят
черни въглени очи?
Златно слънцето сияе,
но страстта му не личи.

Колко фусти! И обути
плътно стройните нозе,
перлен цвят във смугли бузи,
буйно нейното сърце...

Дълъг път напред, талига,
а край нея клюмнал пес, -
младост щастието стига,
свобода, простор и степ.

1889
Превод: Мария Шандуркова, 25.06.2017 г.

------------------------------

ДЪлъг пЪт напрЕд, талИга,
а край нЕя клЮмнал пЕс, -
свободАта ще настИгат,
до небЕ, простОр и стЕп.

Но хитрУша изостАва, 
срЪчно сЕмчици гризЕ,
трЪн в сърцЕто нОси, кАзва,
жАр отрОвна я тресЕ.

КАзва... Но защО игрАят
чЕрни вЪглени очИ?
ЗлАтно слЪнцето сиЯе,
но страсттА му не личИ.

КОлко фУсти! И обУти
плЪтно стрОйните нозЕ,
пЕрлен цвЯт във смугли бузи,
бУйно нЕйното сърцЕ...

ДЪлъг пЪт напрЕд, талИга,
а край нЕя клЮмнал пЕс, -
млАдост щАстието стИга,
свободА, простОр и стЕп.

-------------------------

ЦЫГАНКА

Впереди большак, подвода.
Старый пёс у колеса, —
Впереди опять свобода,
Степь, простор и небеса.

Но притворщица отстала,
Ловко семечки грызёт,
Говорит, что в сердце жало,
Яд горючий унесёт.

Говорит… А что ж играет
Яркий угольный зрачок?
Солнцем, золотом сияет,
Но бесстрастен и далёк.

Сколько юбок! Ногу стройно
Облегает башмачок.
Стан струится беспокойно,
И жемчужна смуглость щёк…

Впереди большак, подвода,
Старый пёс у колеса,
Счастье, молодость, свобода,
Солнце, степи, небеса.

1889
Художник: Виктор Бобров (1842-1918), "Цыганка"