Игорь Кобзев Верю Вярвам

„ВЕРЮ”
Игорь Иванович Кобзев (1924-1986 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ВЯРВАМ

Всъщност животът е весело дело!
Вярвам от детство в щастливия край.
Вярвам, че в миговете до разстрела
носи спасителна вест глашатай!

Вярвам, че тези, при злото оставащи,
всички, петимни за мъст и за власт,
просто от свойто добро притесняват се
и добротата си крият от нас.

И че бедите в голямо количество
са хаотичен предутринен сън:
включим ли сутрешното електричество,
те моментално разсейват се вън...


Ударения
ВЯРВАМ

Всъ́штност живо́тът е ве́село де́ло!
Вя́рвам от де́тство в штастли́вия кра́й.
Вя́рвам, че в ми́говете до разстре́ла
но́си спаси́телна ве́ст глашата́й!

Вя́рвам, че те́зи, при зло́то оста́вашти,
вси́чки, пети́мни за мъ́ст и за вла́ст,
про́сто от сво́йто добро́ притесня́ват се
и доброта́та си кри́ят от на́с.

И че беди́те в голя́мо коли́чество
са хаоти́чен преду́тринен съ́н:
вклю́чим ли су́трешното електри́чество,
те момента́лно разсе́йват се въ́н...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Игорь Кобзев
ВЕРЮ

Жизнь – это, в общем, весёлое дело!
С детства я верю в счастливый конец.
Верю, что за пять секунд до расстрела
Весть о спасенье привозит гонец!

Верю, что все, кто быть злыми стараются,
Все, кто кому-то расчётливо мстят,
Просто хороших поступков стесняются
И доброту показать не хотят.

А огорчений большое количество –
Это сумбурный, предутренний сон:
Стоит вот только включить электричество –
И моментально рассеется он!..

               1958 г.




---------------
Руският поет, литературен критик, художник и публицист Игор Кобзев (Игорь Иванович Кобзев) е роден на 19 август 1924 г. в гр. Ростов на Дон. Участник е във Великата отечествена война. Първите му поетични публикации са от 1943 г. в армейския печат. Завършва Литературния институт „Максим Горки” в Москва (1950 г.). През 60-те години членува в литературната група „Радонежци”. Организатор (1977 г.) и ръководител е на обществения музей „Слово о полку Игореве” в Москва. Автор е на стихосбирките „Прямые пути” (1952 г.), „Мои знакомые” (1956 г.), „В борьбе за это” (1957 г.), „Да здравствует романтика” (1959 г.), „Первая встреча” (1959 г.), „Московский май” (1960 г.), „Такой характер” (1960 г.), „Лицом к солнцу” (1962 г.), „Шпага чести” (1963 г.), „Лебеди в Москве” (1964 г.), „Встреча с песней” (1965 г.), „Радонежье” (1968 г.), „Золотая Москва” (1968 г.), „Гусляры” (1971 г.), „Витязи” (1971 г.), „Город цветов” (1974 г.), „Дума о России” (1976 г.), „Мгновения” (1977 г.), „Красное с золотым” (1982 г.), „Весенние заботы” (1985 г.), „Избранное. Стихотворения и поэмы” (1985 г.) и др. Умира на 10 май 1986 г. в Москва.