Максимилиан Волошин - В зеленых сумерках, дрожа и

Максимилиан Волошин
* * *В зелёных сумерках, дрожа и вырастая

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

* * *

Във сумрачния злак, трепти и се надига
наслада тайнствена от родната земя,
предишните слова понасят се в мъгла
и като лястовички те се изпокриват.

И черни сводове, и бледи светлини
се спускат по реката в  трепети безбрежни. 
В душата ми расте такава нежност!..
Тъй бавно се изтичат разтопени дни...

За първи път в земята се притискам,
сърцето мъртво, дадено от участта,
от твоите ръце приемам чисто,
тъй както птиче, сгрято в твоята снага.

Лето 1905
Париж
Превод: Мария Шандуркова, 13.06.2017 г.

------------------------------------

Във сУмрачния злАк, трептИ и се надИга
наслАда тАйнствена от рОдната земЯ,
предИшните словА понАсят се в мъглА
и като лЯстовички тЕ се изпокрИват.

И чЕрни свОдове, и блЕди светлинИ
се спУскат по рекАта в  трЕпети безбрЕжни. 
В душАта ми растЕ такАва нЕжност!..
Тъй бАвно се изтИчат разтопЕни днИ...

За пЪрви пЪт в земЯта се притИскам,
сърцЕто мЪртво, дАдено от участтА,
от твОите ръцЕ приЕмам чИсто,
тъй кАкто птИче, сгрЯто в твОята снагА.

--------------------------------------

* * *

В зелёных сумерках, дрожа и вырастая,
Восторг таинственный припал к родной земле,
И прежние слова уносятся во мгле,
Как чёрных ласточек испуганная стая.

И арки чёрные и бледные огни
Уходят по реке в лучистую безбрежность.
В душе моей растёт такая нежность!..
Как медленно текут расплавленные дни…

И в первый раз к земле я припадаю,
И сердце мёртвое, мне данное судьбой,
Из рук твоих смиренно принимаю,
Как птичку серую, согретую тобой.

26 июня 1905
Париж
Художник: Максимилиан Волошин