Аз, ти и госпожа самота
в едно ъгълче на света
пием наздравица
за запознаването ни -
аз,ти и госпожа Самота.
Чашите с вино се вглеждат
в самовглъбените ни лица.
Крее на дъното крехка надежда.
Пием бавно, на глътки -
аз, ти и госпожа Самота.
Около нас - свят шумен,
свят - аризонска мечта.
Плахи,крехки са думите.
Една прегръдка път ни дели,
а между нас - госпожа Самота.
Предизвестена развръзка.
Закъсняла глътка красота.
Вятър пустинен блъска,
руши Вавилонската кула -
аз, ти и госпожа Самота.
На тиха маса за двама
в едно ъгълче на света
празни нашите столове останаха.
Сама пие вино замислена
Нейно Величество Самота…
Ружа ВЕЛЧЕВА
Свидетельство о публикации №117061102841