Симоне в день свадьбы...
Мне кажется, она ещё вчера
Была с косичками и букву "р" не говорила.
Как верный хвостик, с раннего утра
Шаг в шаг за мной по комнате ходила.
Сидела на скамеечке у ног
И, сказку слушая, смешно вздыхала,
Меня просила: Прочитай стишок,
Тот самый, что вчера мне обещала.
Бежала с куклой Цветкою* в руке
И этой кукле на ночь песню пела.
И вот стоит прелестная в фате...
Невеста! Время быстро пролетело.
Симона, так прошу с теплом души:
Лишь стань счастливой в жизни и любви!
*Цветка - Женское болгарское имя.
Это стихотворение перевела на болгарский Юлияна Донева:
СИМОНА, В СВАТБЕНИЯ ДЕН
Струва ми се, като, че бе вчера,
беше с плитка, „р“ не изговаряше.
От утрото, като опашка вярна,
след мен пристъпяше от стъпка в стъпка.
Седеше до нозете ми на пейката,
след приказката смешно тя въздъхваше .
И молеше ме: Прочети ми стих,
този, дето обеща ми вчера.
Търчеше с кукла Цветка във ръката
и в нощта тя пееше й песен.
И ето стои в прелестна премяна…
Прелетяло времето. - Невеста!
Симона, моля с топлина в душата:
Да си щастлива в любовта, в живота!
Иллюстрация - Художник Владимир Волегов.
Свидетельство о публикации №117060902446
Елена Жукова-Желенина 13.06.2017 08:19 Заявить о нарушении