Атанас Капралов. Зiзнання в безсмертi

Атанас Капралов
ЗІЗНАННЯ В БЕЗСМЕРТІ


Негідники вважають, ніби
змиривсь, не годний до борні,
бо маю затишку і хліба,
і те,
що суджено мені.

Розумник має в тім потребу,
і дурник.
Тільки ще повір:
над нами
височіє небо,
а долу —
непроглядний вир...

Із ницістю
зітнуся
жарко.
Не вірить їй
душа
моя.
Зі ста зірок предсмертну арку
для себе ще збудую я.

Та перш себе я чую винним
її знайти серед пригод
в сльозах
і сміхові з полином,
з якими мій живе народ.

Його обняти.
Хай пропасти
з вина й любові.
Й до країв
в одно з ним
злитися до щастя,
до невимовних
почуттів!..

Тому що стільки ждав — допіру
почути миті щастя зов:
що народився.
Й вірю щиро,
що завтра житиму я знов!

(авторизований переклад з болгарської — Любов Цай)


***

Оригинал:

Атанас Капралов
ОБЯСНЕНИЕ В БЕЗСМЪРТИЕ

Скот;вете навярно мислят,
че аз съм вече примирен
с уютния семеен пристан
и с хляба,
отреден за мен

Това го има и глупакът,
и умният.
Но питам аз:
дотук ли свършва всичко?
Сякаш:
над теб – небе,
а долу – паст...

Не вярвай,
дух.
Сърце,
не вярвай.
Не вярвай в тази низост,
кръв.
От сто звезди предсмъртна арка
ще съградя над своя връх!

Но първо трябва да ги стигна
през окъселия живот
в сълзата
и в смеха пелинов
на моя доблестен народ.

Да го прегърна.
Да се пръсна
от обич и вина.
Безкрай
да го прониквам като въздух:
дълбоко,
по-дълбоко,
най!...

Защото чаках милиарди
години този миг красив:
Да се родя.
И да повярвам,
че утре пак ще бъда жив!

1986