Михаил Дидусенко Где справедливость, думала корова

„ГДЕ СПРАВЕДЛИВОСТЬ, ДУМАЛА КОРОВА...”
Михаил Александрович Дидусенко (1951-2003 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НЕСПРАВЕДЛИВО Е – СПОДЕЛЯ КРАВА

Несправедливо е – споделя крава
по пътя в жертвеното си поле. –
Ако живеех в Индия, тъй зле
не биха се отнесли с мен тогава.

Сега какво? Где пътят ни изви?
Петров! Ако се срещнем в столовата
и съм блюдо след твоята салата,
ще се смутиш ли? О, не се гневи.

Какво съм днес? Подметка ли съм тук,
крив гребен ли за твоята любима?
Аз не живея, всъщност съм продукт.

Шофьор, гони по общия ни път.
Къде сте вие, крави-херувими!
Да тръгваме, очите ми сълзят.


Ударения
НЕСПРАВЕДЛИВО Е – СПОДЕЛЯ КРАВА

Несправедли́во е – споде́ля кра́ва
по пъ́тя в же́ртвеното си поле́. –
Ако́ живе́ех в И́ндия, тъй зле́
не би́ха се отне́сли с ме́н тога́ва.

Сега́ какво́? Где пъ́тят ни изви́?
Петро́в! Ако се сре́штнем в столова́та
и съм блюдо́ след тво́ята сала́та,
ште се смути́ш ли? О́, не се гневи́.

Какво́ съм дне́с? Подме́тка ли съм ту́к,
крив гре́бен ли за тво́ята люби́ма?
Аз не живе́я, всъ́штност съм проду́кт.

Шофьо́р, гони́ по о́бштия ни пъ́т.
Къде́ сте ви́е, кра́ви-херуви́ми!
Да тръ́гваме, очи́те ми сълзя́т.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Михаил Дидусенко
ГДЕ СПРАВЕДЛИВОСТЬ, ДУМАЛА КОРОВА...

Где справедливость, думала корова,
кивая мне и отправляясь в путь.
Когда б жила я в Индии, мабуть
со мной не обошлись бы столь сурово.

Куда меня теперь? – куда-нибудь.
Петров! А если встретимся в столовой?
Я буду, так сказать, вполне готовой –
ты покраснеешь, нет? Не обессудь.

Что я теперь? Подмётка к башмаку,
корявый гребень для твоей любимой.
Я, в сущности, уже и не живу.

Давай, шофёр, гони по большаку.
Ну, где же вы, коровьи херувимы! –
поехали, а то я зареву.




---------------
Руският поет Михаил Дидусенко (Михаил Александрович Дидусенко) е роден през 1951 г. в гр. Вилнюс. Учи във Вилнюския педагогически институт. Работи като електротехник, пазач и журналист, редактор е на литовския в. „Комьяунимо тиеса”. Първите му поетични публикации в републиканския печат са от 1973 г. Изявява се на самодейната театрална сцена. Публикува стихове в списания и сборници като „Знамя” и „Молодой Ленинград”. Води конфликтен скитнически живот. Автор е на стихосбирките „Междуречье” (1988 г.), „Наш двор” (1989 г.) и „Полоса отчуждения” (2004 г.). Умира на 26 октомври 2003 г. в селището Расторгуево, Московска област. Най-пълно творчеството му е обхванато в посмъртното издание „Из нищенской руды” (2006 г.).