Автор: Генка Богданова
Разказват, в райските селения,
въздигнал Бог светица нова.
Отново повод за вълнения,
на простосмъртна сложил ореола!
Тайно си шушукаха със злоба:
- С грехове тя била увенчана,
и грешна я положили в гроба…
Може ли за Бог да е венчана?
- Малко ли светици има в Рая –
благи, тихи, хрисими и честни?
- И защо ли Бог избрал е Тая –
тъй обикновена, неизвестна?
- Дори лицето й съвсем бледнее!
- Поне да беше тялото й стройно…
- Да, какво намери Господ в нея,
с какво от другите е по – достойна?
Злобата смути и Сатаната,
възмутен той защити жената:
- „Ангели“, „Светци“ и „Херувими“,
вие сте еснафи нетърпими !
Да, простосмъртна е, не е лъжа,
но имаше най – чистата душа!
ТЪЖНО Е, ЧОВЕЧЕ , ДА ОТКРИЕМ –
ОТ ЗЛОБАТА И В ГРОБ НЕ ЩЕ СЕ СКРИЕМ!
И тъжно, и грозно! басня
© Copyright: Генка Богданова, 2017
Свидетельство о публикации №117052609137
Свидетельство о публикации №117052609137
Рецензии