Като Сизиф, сатира

Генка Богданова

Мой български народе скромен,
като Сизиф с товар огромен,
ти десетки векове вървиш,
все нагоре смело се стремиш.

Там, нейде горе, сред мъглите
те чакат върховете скрити,
на търсеното съвършенство,
и на  обещаното блаженство.

Към жадуваната крайна цел,
качваш се  нагоре, гръб привел.
От челото ти пот се лее,
а пред очите ти чернее.

Стискаш зъби. Сили да сбереш
до целта си ще се добереш!
Но "Боговете" си играят,
върха да стигнеш не желаят.

Трупат към товара нов товар
и погаждат оня номер стар -
товарът долу те завлича
на нови мъки те обрича.

Народе, ако искаш да си жив,
не бъди покорния Сизиф!
Камъка свали от раменете,
нека си го носят „боговете”!


Рецензии