Има за всеки

Има по нещо за всеки, в този наш сприхав живот -
няколко стръмни пътеки, няколко дъха любов,
няколко мига по-леки, тежко надянат хомот,
длани, които са меки, други, дълбаещи ров,

синьо небе нависоко, тъмна нощ, вик изнурен,
права и крива посока, цвят на оранжев невен,
дума, до болка жестока, друга, затопляща ден,
няколко бистри потока, дъжд, извалял се студен,

тучни, зелени поляни, гърлото свила тъга,
спомени, дълго мълчани, рукнала, светла мечта,
мисли, по блян разпиляни, пъстро извита дъга,
белег от случени рани, тихи и с обич места,

рамо, подпряло простора, скрил се под нокътя трън,
тътен от липсващи хора, слънце, изгряващо вън,
залез, донесъл умора, пъстър и пролетен звън,
цъфнала ябълка в двора, скитащ в очите ни сън.

Тъй през живота минавам, вземам от всичко по нещо.
Късче от мен му оставям, силна, ранима и грешна.
Вземам и с шепите давам, в тъмното паля си свещи.
Свличам сe и се изправям. Води ме устрем. Човешки.