Михаил Анищенко-Шелехметский - Есенину

Михаил Анищенко-Шелехметский
Есенину

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

На Есенин

О, време е за път последен.
Дойде призовка – няма как.
Натам полека ще поемем,
където ти живейш сега.
 
Очите ни присвити гледат...
Съдбата ни е пълен мрак,
и ний живяхме с „Марсилеза“,
Русия вдигахме на крак.

И ний от хълмове видяхме
и кръстове, и църкви, гробове,
и залеза над Ню-Йорк златен
намразихме, тъй както теб.

Но пак е мрачно на земята,
народът посивял, студен;
и свято място под халката
свободно пази Англетер*.
 
Серьожа, нека силно викнем,
в очакване на пролетта,
с теб в примката една да виснем,
ний герб в страна на гибелта.

Превод: Мария Шандуркова, 10.05.2017 г.

--------------------------------

О, врЕме е за пЪт послЕден.
ДойдЕ призОвка – нЯма кАк. 
НатАм полЕка ще поЕмем,
къдЕто тИ живЕйш сегА.
 
ОчИте ни със бОлка глЕдат... 
СъдбАта ни е пЪлен мрАк
и нИй живЯхме с „МарсилЕза“,
РусИя вдИгахме на крАк.

И нИй от хЪлмове видЯхме
и крЪстове, и цЪркви, гробовЕ,
и зАлеза над НЮ-Йорк злАтен
намрАзихме, тъй кАкто тЕб.
 
Но пАк е мрАчно на земЯта,
нарОдът посивЯл, студЕн;
и свЯто мЯсто под халкАта
свобОдно пАзи АнглетЕр.
 
СерЬОжа, нЕка сИлно вИкнем
в очАкване на пролеттА,
с теб в прИмката еднА да вИснем,
ний гЕрб в странА на гибелтА. 

-----------------------------

Есенину

Пора в последнюю дорогу.
Пришла повестка – не порвёшь.
И мы уходим понемногу
Туда, где ты теперь живёшь.
 
Глаза прищурены до рези…
Во тьме, за линией судьбы,
Мы тоже жили в «Марсельезе»
И Русь вздымали на дыбы.

Мы тоже видели с пригорка
Погосты, храмы и кресты,
И золотой закат Нью-Йорка
Мы ненавидели, как ты.
 
Но снова сумрак над землёю,
Народец холоден и сер;
И свято место под петлёю
Свободным держит Англетер.
 
Давай, Серёжа, громко свистнем
И, в ожидании весны,
В одной петле с тобой повиснем,
Как герб утраченной страны.

_______
*Англетер - хотелът, където 1925 г. е убит Сергей Есенин, а са инсценирали самоубийство, чрез обесване
От http://www.rospisatel.ru/anishenko.htm