Wiersz o Gorskim Izworze

Бояна Драгиева

Стих за Горски извор

Сред китната тракийска низина
като гнездо на кръстопътна птица,
едно селце живее на света,
то Горски извор гордо се нарича.
И всеки, който минал е през него,
не спира да разказва след това,
че няма друго толкоз подредено,
наблизо и дори в околността.
Тук всеки стълб е щъркелова къща
и всяка стряха лястовичи дом.
Накрая тука всеки се завръща,
при своето отколешно гнездо.
О, пътнико, не бързай да подминеш,
пред паметника в центъра поспри.
Букетче остави пред него мълком.
Тогава ти по пътя си тръгни.



WIERSZ O GORSKIM IZWORZE

Na trackiej zieleniacej sie rowninie
Jest wioska niczym gniazdo ptasich gosci,
To miejsce jako Gorski Izwor slynie,
Swe imie- "Lesne Zrodlo"- z duma nosi.

I kto je choc przez chwile w drodze widzial,
Nie moze pozniej innym sie nachwalic,
Ze miejsca tak schludnego nie ma nigdzie
W poblizu ani nawet troche dalej.

Bocianom slupy daja tu schronienie
I kazdy dach jest dla jaskolek domem.
Do gniazda wraca kazde pokolenie,
W te strony, takie bliskie i znajome.

Wedrowcze, nie pedz, zostan chwile z nami,
Na pomnik w centrum spojrz laskawym wzrokiem.
Bukiecik poloz, w ciszy uczcij pamiec.
A potem ruszaj sobie w swiat szeroki.

Перевод на русский язык Ольги Мальцевой-Арзиани (оттуда и взят оригинал):

http://www.stihi.ru/2017/04/27/2481