X - Международный конкурс. Тенко Тенев

Тенко Тенев е роден на 10 май 1951 г. в Ямбол. Завършва специалност "Българска филология" във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" през 1976 г. Член е на Съюза на българските писатели, творчески секретар на Дружеството на писателите в Ямбол. Хоби - лов и риболов. Автор е на десет поетични книги. Носител е на награди от национални литературни конкурси. Стиховете му са превеждани на чужди езици. В момента Тенко Тенев работи в община Ямбол като директор на дирекция "Социално развитие".

КРАСОТАТА

На Александър Геров
Тя е музиката на живота ни…
Вълнения на устните събрани.
Носим я през целия живот -
в пориви и бръчки издълбани.
Тя не идва лесно, нито изведнъж -
като ручей бял, звънил във дните ни…
Тя е оня изповеден час,
за който всъщност сме живели.
Като венец във слънчевото утро -
изгрява бавно - с полет на пчела,
събирала дъха на дните ни,
усетила на болката жарта.
Трепти и вие се над нас -
като дъга, разплакала дъжда…
… Докосва във зори очите ни,
с вълнения на устните събрани.

*  *  *

ТАНЦЬОРКИ

Обичам тия тъжни момичета,
с извити като струна тела.
Те стенат и жадуват за ласки -
сред песни и груби мъже,
които с очи похотливи,
късат струни от тях.
Самотни като есенни листи,
телата се гърчат сред тях.
Те искат малко, човешка усмивка,
те жадуват за думи добри -
искат да си отидат чисти,
да целунат децата заспали…
…И красота от тях да блести!

***

Красив е този безпорядък.
Привиден хаос, светлина…
И безметежност във предела,
и тази чиста синева,
която меко те обгръща…
…И ставаш фин - като глухарче,
и си готов да отлетиш -
между небето и земята
с един въздушен експлозив -
наречен стих, мечта и песен,
наречен Обич и Тъга,
която тихо те прорязва,
по билото на вечерта.
…Смирен от тази яснота,
от простотата на нещата -
пристъпваш тих и извисен…
…В пространството и на земята.

*  *  *

БЛАГОВЕЩЕНИЕ

Да бъдеш кротък е изкуство…
Андрей Германов
Боже, колко е хубава
тази земна благодат…
Жужат пчели и ангели
със неземен аромат.
Зелено е от очите до висинето,
птиците волно кръжат,
няма ги тъмните облаци,
здрачът изчезва от нас.
Във въздуха звучи песен,
отмерват я такт по такт…
Сърцето всичко попива,
пролет е, чезне мрак.
Греят усмивки и изгреви
със неземен аромат…
…Всичко е толкова хубаво,
целуна ни слънцето пак!

***

Обичам тази сочна мекота,
която дава трепет на гърдите ти.
Целувам те до премаляване
и тънка мрежа пада
над очите ми…
Така си хубава,
че божествата спят,
разстреляни от твоите
обятия…
…И само вятърът
чертае в мен
едно невидимо разпятие!

***
Като уморени пламъци
душите ни залюбени,
след медената нощ
красиво греят.
Като шепа листа -
попили слънцето и
есенната болка…
Пеят най-светлия химн

------------ ------------- ------------

Не обичам вече премиери.
Аз ги правя в душата си.
Молитвено и тихо -
идват приятели.
...И казват, че нещо е станало.
Просто се е получило.
Вземат чаши и пият.
Направо от душата ми.
И се радват като на извор,
прозвънил в очите пресъхнали.
И е тихо и сладостно.
И светло като във храм.
А за да я има тази премиера,
трябва само мъничко светлина...
...И дълго време да си бил сам!

*   *   *

Толкова непогалени жени,
че ти става тъжно...
Светът е жаден за ласка,
а ние говорим за планове.
И това е добре.
Но нека да си вършим работата,
когато трябва,
когато му е времето...
Но нека,
когато дори гълъбите -
се целуват влюбено
и въздухът трепти за ласка...
...Да не чертаем до затъпяване -
безконечни диаграми!

*   *   *

МЕЛОДИЯ ЗА ДВАМА
 
Нужна ни е в тишината,
нужна ни е и сред грохота,
когато с всички фибри на сърцата си
пътуваме пак дълго и мъчително...
Нужна ни е като светлината,
погалила очите ни след дълги нощи,
на лутане и самота,
открила в нас отдавна още
закътан слънчев лъч,
сълза и песен, докоснала ни в оня миг
във дните на внезапна есен...
Дошла като възмездие след мъката,
със белотата на безгрижно детство,
със погледа на оня огън,
закътан във сърцето ни човешко.
Изгряла като водопад - жадувана,
пречистваща сърдечна и добра...
...И нищо, че за двама е обречена,
а слуша всъщност цялата земя!

*   *   *

КАТО ОБЛАКА БЯЛ

Една жена в очите ми умира,
Тъгува тя за белите ни нощи...
За изворите - жажда утолили,
за утрото - угаснал славей.
Една жена тъгува за мига,
събиран с обич,
в толкова галактики...
Звънтящ от светлина,
от нежна радост -
отмерващ ритъма сърдечен.
Една жена тъгува,
умират в нея белите ни нощи...
...Небето цялото е в светлина,
звездите са притихнали в листата.

*   *   *
Момичето на моите мечти,
стои в гишето на хотелска стая...
С обърнати за любовта очи,
преглежда формулярите за рая.
Далече са красивите мечти
и жаждата - възможна като спомен
прошарила е тъмните коси.
Тиктака над главата и часовник,
с неутолма яснота -
в гишето на хотелска стая
се стапя моята мечта...
...И днес, след толкова години,
във остарелите мечти -
аз виждам тъжното момиче,
мечтаещо света да покори!
*   *   *
Чезнеш като миг под мойте пръсти,
отново вечност, за да създадеш.
И как разбираш ти очите ми,
и колко съм ти благодарен, че мълчиш,
а всъщност знаеш порива на всичко...
Благословена си!
Родена да дариш очи,
които ведро на света ще гледат...
...Сърцето ми те търси и откри
и стана необятно светло!

*   *   *
Тя беше в най-обичаната възраст...
На влюбена жена.
Душата й осъждана на самота,
намери вярната пътека...
И оживя под пръстите й обичта,
събирана от толкова години...
...И жаждата да дава красота,
събуди извори в очите й.
*   *   *
От всички хубави жени,
които съм опазил във очите си -
прииждат тънки сребърни стрели
и дръзко се забиват
                    във гърдите ми.
И чувам стон, и радост зрее -
във вировете топли
                    на душата ми...
И трепва оня чуден
                    камертон -
за всички хубави жени,
които съм опазил във очите си.
 
*   *   *
Във този свят на грубост и на нерв -
върви жената тихо замечтана,
на устните й думите тежат,
в сърцето й - отворена е рана.
Денят е груб и думите са хулни,
от болка раните й пак кървят,
но тя дълбоко вярва,
че за обич е този свят,
а не за мъст...
За цвят зелен,
за детски цвят отронен,
за повече небесна синева...
Върви жената и
в света проправя -
Единствената вярна светлина.
*   *   *
Умори ли се да ме обичаш, любима?
Във този сложен кръговрат на чувствата.
По хребета на океана земен
сияе твоята усмивка - малко тъжна...
И аз потъвам в погледа ти топъл,
и като спасен корабокрушенец казвам,
че ти си моя барометър верен
и моя нощ след дневните умори...
...И без да се кълна във вечността,
разбирам, че осмисляш моя ден.

*   *   *
Обичам тъжните жени,
като светещи сирени в мрака -
изгряват бавно,
трепетни стрели.
На тихи нощи -
очертали ореола,
с любовно питащи очи -
запалват оня сладък огън,
от който цял живот горчи...
Напук на всички клетви люти,
над завист, подлост и лъжи,
изгряват тъжните жени -
очакващи сирени в мрака.
======== ======== =========