Автор:Генка Богданова
Жената брои стотинките жалки,
а от очите й бликат горчиви сълзи:
„Кофичка мляко, две хлебчета малки!“-
тревога студена в сърцето пълзи.
„ Такава ли участ аз заслужавам?
Животът ми мина във грижи и труд.
Днес унизителна бедност познавам-
„живея“ в несигурност, гладна, на студ.
Не Бог ме мъчи за грехове тежки,
живеех почтено, добър бях човек.
С бедност ориса ме алчност човешка,
властваща в този жесток, размирен век.“
Жената брои последни монети,
без капка надежда за другия ден.
Сърцето бие, от мъка обзето,
а гневът като лава кипи у мен.
Защо, о, хора, безмълвни сме ние?
Защо позволяваме тоз геноцид?
Нека тревога съвестта ни бие,
да се вдигнем на протест смел и открит!
Геноцид
© Copyright: Генка Богданова, 2017
Свидетельство о публикации №117042207039
Свидетельство о публикации №117042207039
Рецензии