Осип Мандельштам - Мастерица виноватых взоров

Осип Мандельштам
Мастерица виноватых взоров

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

МАЙСТОРКА С ВИНОВЕН ПОГЛЕД...

Майсторка с виновен поглед гледа,
с крехки, малки рамене, -
с нрав опасен мъжки е дарена,
топла реч от нея не се лей.

Има риби, с плавници червени,
със хрилете дишат: на, вземи!
Те, безшумно с устните поемат, -
с малко хлебец ти ги нахрани.

Не сме риби ний червено-златни,
сестринският навик наш личи:
в топло тяло ребърцата слаби
и ненужен блясъкът в очи.

Вежди - мак, белязан път опасен.
Що ще любя като еничар
този мъничък, летящ-прекрасен,
на устата месец изтънял?

Не сърди се, скъпа ми туркиня*,
с теб ще се зашия в глух чувал,
тъмните ти думи щом изпия,
с кривата вода ще съм пиян.

Ти, Мария - слаба, без закрила.
Да предупредим смъртта - да спи.
Аз на прага ти заставам силен.
Замини. Върви. И пак бъди.

Февруари 1934
Превод: Мария Шандуркова, 05.04.2017 г.

----------------------------------

МАйсторка с винОвен пОглед глЕда,
с крЕхки, мАлки раменЕ, -
с нрав опАсен мЪжки е дарЕна,
тОпла рЕч от нЕя не сЕ лЕй.

Има рИби, с плАвници червЕни,
със хрилЕте дИшат: нА, вземИ!
Те, безшУмно с Устните поЕмат, -
с мАлко хлЕбец тИ ги нахранИ.

Не сме рИби нИй червено-злАтни,
сЕстринският нАвик нАш личИ:
в тОпло тЯло ребърцАта слАби
и ненУжен блЯсъкът в очИ.

Вежди - мАк, белЯзан пЪт опАсен.
ЩО ще лЮбя като еничАр
този мЪничък, летЯщ-прекрАсен,
на Устата мЕсец изтънЯл?

Не сърдИ се, скЪпа ми туркИня*,
с тЕб ще се зашИя в глУх чувАл,
тЪмните ти дУми щОм изпИя,
с крИвата водА ще съм пиЯн.

ТИ, МарИя - слАба, без закрИла.
Да предупредИм смърттА - да спИ.
Аз на прАга ти застАвам сИлен.
ЗаминИ. ВървИ. И пАк бъдИ.

-----------------------------------


МАСТЕРИЦА ВИНОВАТЫХ ВЗОРОВ

Мастерица виноватых взоров,
Маленьких держательница плеч!
Усмирен мужской опасный норов,
Не звучит утопленница-речь.

Ходят рыбы, рдея плавниками,
Раздувая жабры: на, возьми!
Их, бесшумно охающих ртами,
Полухлебом плоти накорми.

Мы не рыбы красно-золотые,
Наш обычай сестринский таков:
В теплом теле ребрышки худые
И напрасный влажный блеск зрачков.

Маком бровки мечен путь опасный...
Что же мне, как янычару, люб
Этот крошечный, летуче-красный,
Этот жалкий полумесяц губ?..

Не серчай, турчанка* дорогая:
Я с тобой в глухой мешок зашьюсь,
Твои речи тёмные глотая,
За тебя кривой воды напьюсь.

Ты, Мария,- гибнущим подмога,
Надо смерть предупредить - уснуть.
Я стою у твердого порога.
Уходи, уйди, еще побудь.

<13 - 14 февраля 1934>
-------
*В дружеском кругу Марию Петровых называли турчанкой
*В другарско обкръжение наричали Мария Петровых туркиня
-------
Осип Мандельштам посвящает Марии Петровых стихотворение, которое является одним из шедевров современной лирической поэзии ХХ века.
Осип Манделщам посвещава стихотворението на Мария Петровых, което се явява един от шедьоврите на любовната лирика през ХХ век.
Фото: Г.Чулков, М.Петровых, А.Ахматова, О.Мандельштам. 1933 г