Валентин Устинов Одинокое дерево Самотното дърво

„ОДИНОКОЕ ДЕРЕВО”
Валентин Алексеевич Устинов (1938-2015 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


САМОТНОТО ДЪРВО

Бе самотно дърво сред поле ширно-бяло
оцеляло в безбрежна тъма.
Сред полето дървото самотно бе пяло
ни на нас, ни на зима сама.

Сред полето дървото самотно остава,
но веднъж го нощта заличи.
Онемяло от болка безкрай оттогава
там полето самотно мълчи.


Ударения
САМОТНОТО ДЪРВО

Бе само́тно дърво́ сред поле́ ши́рно-бя́ло
оцеля́ло в безбре́жна тъма́.
Сред поле́то дърво́то само́тно бе пя́ло
ни на на́с, ни на зи́ма сама́.

Сред поле́то дърво́то само́тно оста́ва,
но веднъ́ж го ноштта́ заличи́.
Онемя́ло от бо́лка безкра́й оттога́ва
там поле́то само́тно мълчи́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Валентин Устинов
ОДИНОКОЕ ДЕРЕВО

Одинокое дерево во поле белом
проступало сквозь сизую тьму.
Одинокое дерево во поле пело
ни себе, ни зиме – никому.

Одинокое дерево маялось в поле
и однажды пропало в ночи.
С той поры – онемев от несказанной боли –
одинокое поле молчит.




---------------
Руският поет и писател Валентин Устинов (Валентин Алексеевич Устинов) е роден на 20 март 1938 г. в гр. Луга, Ленинградска област. Завършва филологическия факултет на Ленинградския държавен увиверситет (1972 г.) и висшите курсове при Литературния институт „Максим Горки” (1979 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР (1972 г.). Работи като редактор във в. „Балтиец”, кореспондант на в. „Правда Севера”, зав.-отдел поезия на сп. „Север”, зам.-главен редактор на сп. „Наш современник”, секретар на московската писателска организация и директор на изд. „Московский писатель”. Президент е на Академията за поезия в Москва (от 1998 г.). Автор е на книгите с поезия и проза „Зелёная песня” (1968 г.), „Талан” (1971 г.), „Живица” (1971 г.), „Путина” (1974 г.), „Исполать” (1975 г.), „Братчина” (1978 г.), „Большак” (1979 г.), „Ярило” (1980 г.), „Вертоград” (1983 г.), „Избранное” (1984 г.), „Окликание звезд” (1984 г.), „Стихотворения” (1987 г.), „Звездная вечеря” (1989 г.), „Баллады для любимой” (1989 г.), „Марево” (1998 г.), „Сочинения” (1998 г), „Метельный храм” (2006 г.), „Сентиментальные деревья” (2008 г.), „Песчаный свиток” (2009 г.) и др. Умира на 20 ноември 2015 г. в Москва.