Онемялото птиченце

Автор: Генка Богданова

Още ли не си заспала?
На възглавничката бяла
ти главицата сложи!
Баба пак ще продължи
приказки да ти разказва.
А поуката показва,
че когато не грешиш,
можеш сладък сън да спиш.


Чучулига сладкогласна,
лятос под небето ясно,
в нивата гнездо си свила,
сред житата изкласили.
Снесла яйчица мънички,
а от тях две малки птички
си излюпила с любов.
Даже Вятърът суров
пиленцата малки жалил, 
нежно с топъл дъх ги галил,
със гнездото ги люлял,
радвал им се и им пял.
А над родната им нива,
чучулигата щастлива,
славела със чудни песни 
рожбиците си чудесни.
Дъщерите й  прекрасни,
мънички, но сладкогласни,
с нея в родния простор 
щели да запеят в хор…
Но за зла беда в нивята 
се промъкнала Змията.
Там гнездото им открила,
и в тревата се стаила.
Щом останали самички
двете беззащитни птички,
бързо грабнала едната.
А пък другата, горката,
от уплаха онемяла….
Майчицата им нещастна,
 вредом под небето ясно,
търсила вълшебно биле
за уплашеното пиле.
Цяло лято отлетяло, 
но детето й мълчало…
Наскърбената певица,
с тъжно сведена главица,
сълзи ронела кристални
и въздишки тежки, жални
сред притихналата нива
за съдбата им горчива...
- Рожбо мила, рожбо сладка,
радостта ни беше кратка!
Ах, защо ли да живеем,
щом не можем да запеем
и сред птици и животни 
днес със теб сме тъй самотни?!
Как да литна във небето
с тази мъка във сърцето?
Как със радост да запея,
щом детето ми немее?
А зад майката нещастна,
тихо дебнела опасност.
Старата змия крадлива,
през пожънатата нива,
тихичко снага извила
над чучулигата унила.
Още миг – и ще я схруска
вместо утринна закуска!
Малката се ужасила:
-Бягай, бягай, майко мила!-
писнала във този час
птичката със силен глас.
После литнали и двете.
Закръжили над полето
и запели звънки песни
с гласовете си чудесни.
Чудна била песента –
била химн  за любовта.

В любовта им всеотдайна
криело се биле тайно –
лек за раните сърдечни 
и за щастието вечно.