Транзитная остановка перевод

Valentina Yotova
1 ч •
ТРАНЗИТНА СПИРКА

Потъва селото във здрача.
И пак самотно ще осъмне.
Не пеят брадви на секачи.
И никой троскота не жъне.

Мливарят лунен отминава
над къщиците – без да спира,
разпръснал сребърната плява
из друмищата на Всемира.

Щурците – сенки на ковачи,
със пранги спъват тишината.
... но няма време да се плаче –
нощта и без сълза помята.

Че иде изгревът – бакърен,
и жаба слънцето надува.
В селцето Господ се е върнал –
макар и тежко боледувал.

Оцъклени – в дъжда немеят
под паяжините стъклата.
Дали зад тях души живеят –
между небето и земята?

(Перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Транзитная остановка

Село в закате утопает.
Вот-вот уснёт поближе к ночи.
Коса жнеца не распевает,
Никто сейчас её не точит.

Из недр вселенной, как крестьянин,
Плывёт луна без остановки,
И все соломою-лучами
Покрыла парки и парковки.

Сверчки не дружат с тишиною,
Но не сравнятся с кузнецами...
Не время плакать нам с тобою,
Земля без нас полна слезами.

Спешит ли день с рассветом медным,
Лягушка ль солнце надувает
В село Господь вернулся бледный
Болел, наверно так бывает.

Немеют окна, не нарушить
Дождей стаккато над дворцами, 
А там за ними наши души
Между землёй и небесами.