Марина Цветаева - Закинув голову и опустив глаза

Марина Цветаева
***Закинув голову и опустив глаза   

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


***

С глава приведена, прихлупила очи,
пред Господа и вси светии аз - стоя.
Днес празник мой е, днеска е - съда.

Рой млади ангели, смутени до сълзи.
Сломени праведници. Само ти, 
като другар от трона-облак бдиш.

Каквото искаш - питай. Ти добър и стар,
ще разбереш, от тези тук гърди,
с камбани Кремълски - не бий лъжа.

Ще разбереш, как страстно ден и нощ
се бореха Небе и произвол -
два воденични камъка в гърди.

Тъй, смъртната жена - навежда взор -
тъй, гневен ангел - свъсил е чело -
на Благовец пред Царските врати,
пред твоето лице съм! - погледни.

Гласът ми с гълъба напусна гръд,
над златен купол обикаля в кръг.

Март 1918
Превод: Мария Шандуркова, 07.04.2017 г.

---------------------------------------

С главА привЕдена, с прихлУпени очи,
пред ГОспода и всИ светИи Аз - стоЯ.
Днес прАзник мОй е, днЕска е - съдА.

Рой млАди Ангели, смутЕни до сълзИ.
СломЕни прАведници. Само тИ, 
като другАр от трОна-Облак бдИш.

КаквОто Искаш - пИтай. ТИ добЪр и стАр,
ще разберЕш, от тЕзи тУк гърдИ,
с камбАни КрЕмълски - не бИй лъжА.

Ще разберЕш, как стрАстно дЕн и нОщ
се бОреха НебЕ и произвОл -
два воденИчни кАмъка в гърдИ.

Тъй, смЪртната женА - навЕжда взОр -
тъй, гнЕвен Ангел - свЪсил е челО -
на БлАговец пред ЦАрските вратИ,
пред твОето лицЕ съм! - погледнИ.

ГласЪт ми с гЪлъба напУсна грЪд,
над злАтен кУпол обикАля в крЪг.

----------------------------------------

«Закинув голову и опустив глаза…»

Закинув голову и опустив глаза, 
Пред ликом Господа и всех святых — стою.
Сегодня праздник мой, сегодня — Суд.   

Сонм юных ангелов смущён до слёз.
Бесстрастны праведники. Только ты, 
На тронном облаке, глядишь как друг. 

Что хочешь — спрашивай. Ты добр и стар,
И ты поймешь, что с эдаким в груди 
Кремлевским колоколом — лгать нельзя.

И ты поймешь, как страстно день и ночь
Боролись Промысел и Произвол   
В ворочающей жернова — груди. 

Так, смертной женщиной, — опущен взор,   
Так, гневным ангелом — закинут лоб,
В день Благовещенья, у Царских врат,
Перед лицом твоим — гляди! — стою.

А голос, голубем покинув в грудь, 
В червонном куполе обводит круг.   

Март 1918