Генка Богданова
Тягостно и сиво е! Дъждът вали…
Дали защото слънцето го няма
душата ми посърнала скърби?
За детството ли- слънчева измама,
за младостта ли – ароматен цвят,
за кратките ни земни дни или
за нереален и несбъднат свят,
зарони и сърцето ми сълзи?
Ах, мъката ми твойто име носи!
Ти ми каза: „Сбогом!“, с гръм ме порази.
През облаци от хиляди въпроси,
рукна и порой от горестни сълзи.
Дъждът и мракът алчно те поглъщат,
след тебе тичат моите очи,
с болка силуета ти прегръщат,
а отчаянието в мен горчи.
Със слънчеви надежди ме омая,
отне ми ги сега… А тъй боли!
Ще се върнеш ли при мен не зная…
Преваля дъжда… В мен тъга вали!
В очите ми тъга вали
© Copyright: Генка Богданова, 2017
Свидетельство о публикации №117040700201
Свидетельство о публикации №117040700201
Рецензии