Николай Гумилев - Вечер

Николай Гумилёв (3/15.04.1886-26.08.1921)
Вечер

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

ВЕЧЕР

И пак един ненужен ден,
великолепен и ненужен!
Гальовна сянка, спри при мен
и облечи духът смутен
в одежда бисерна и чудна.

И ти дойде - ти гониш пак
зловещи птици - мои скърби.
О, нощ, владетелко на мрак,
пред тебе всеки става слаб,
пред твоите победни стъпки.

Долита звездна тишина,
ръката ти - луната вечна,
и аз отново във съня
отивам в дивната страна -
на скръбно щастие далечно.

1908

Из сборник "Романтични цветя", стихове, посветени на Анна Горенко (Ахматова), която 1910 г. става негова жена.

Превод: Мария Шандуркова, 27.03.2017 г.

-------------------------------------

И пАк едИн ненУжен дЕн,
великолЕпен и ненУжен!
ГалЬОвна сЯнка, спрИ при мЕн
и облечИ духЪт смутЕн
в одЕжда бИсерна и чУдна.

И тИ дойдЕ - ти гОниш пАк
зловЕщи птИци - мОи скЪрби.
О, нОщ, владЕтелко на мрАк,
пред тЕбе всЕки стАва слАб,
пред твОите побЕдни стЪпки.

ДолИта звЕздна тишинА,
ръкАта ти - лунАта вЕчна,
и Аз отнОво във сънЯ
отИвам в дИвната странА -
на скрЪбно щАстие далЕчно.

---------------------------

Вечер

Еще один ненужный день,
Великолепный и ненужный!
Приди, ласкающая тень,
И душу смутную одень
Своею ризою жемчужной.

И ты пришла… ты гонишь прочь
Зловещих птиц — мои печали.
О, повелительница ночь,
Никто не в силах превозмочь
Победный шаг твоих сандалий!

От звезд слетает тишина,
Блестит луна — твое запястье,
И мне во сне опять дана
Обетованная страна —
Давно оплаканное счастье.

1908
Из сборник "Романтические цветы", стихи из этого сборника посвящены Анне Горенко /Ахматовой/, которая в 1910 году стала его женой.