Николай Гумилёв Счастье Щастие

„СЧАСТЬЕ”
Николай Степанович Гумилёв (1886-1921 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЩАСТИЕ

Аз с лодка кръжа от червено дърво
и флейтата ми от яспис е.

С вода от коприната махам петно,
а с вино – тревога в сърцето.

А щом плуваш с ладия лека и щом
ти с вино и с мила жена си,

какво още нужно е? Вече съвсем
си с гениите на небето.


Ударения
ЩАСТИЕ

Аз с ло́дка кръжа́ от черве́но дърво́
и фле́йтата ми от яспи́с е.

С вода́ от копри́ната ма́хам петно́,
а с ви́но – трево́га в сърце́то.

А што́м плу́ваш с ла́дия ле́ка и што́м
ти с ви́но и с ми́ла жена́ си,

какво́ о́ште ну́жно е? Ве́че съвсе́м
си с ге́ниите на небе́то.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Николай Гумилёв
СЧАСТЬЕ

Из красного дерева лодка моя,
И флейта моя из яшмы.

Водою выводят пятно на шелку,
Вином – тревогу из сердца.

И если владеешь ты легкой ладьей,
Вином и женщиной милой,

Чего тебе надо еще? Ты во всем
Подобен гениям неба.

               1918 г.




---------------
Руският поет, писател, литературен критик и преводач Николай Гумильов (Николай Степанович Гумилёв) е роден на 3/15 април 1886 г. в Кронщад. Първото му публикувано стихотворение е във в. „Тифлисском листке” през 1902 г. През 1906-1907 г. живее в Париж, където изучава живопис, слуша лекции по френска литература в Сорбоната и издава сп. „Сириус”. Пътешества в различни страни на Европа и Африка. През 1912 г. изучава старофренска поезия в историко-филологическия факултет на Петербургския университет. Съиздател е на сп. „Аполлон” (1909 г.) и сп. „Гиперборей” (1912 г.), съосновател е на литературното общество „Цех поэтов” (1911 г.). Доброволец е в Първата световна война, има военни отличия. Член е на Всерусийския съюз на поетите (1920 г.). Автор е на стихосбирките „Горы и ущелья” (в ръкопис, 1901 г.), „Путь конквистадоров” (1905 г.), „Романтические цветы” (1908 г.), „Жемчуга” (1910 г.), „Чужое небо” (1912 г.), „Колчан” (1916 г.), „Костёр” (1918 г.), „Фарфоровый павильон” (1918 г.), „Шатёр” (1921 г.), „Огненный столп” (1921 г.), на 8 пиеси, сред които драматичната приказка „Дитя Аллаха” (1917 г.) и драматичната поема „Гондла” (1917 г.), книги с преводна поезия, литературна критика и др. Създател е и един от водещите руски представители на течението акмеизъм. На 26 август 1921 г. близо до Петроград Гумильов е разстрелян като участник в контрареволюционен заговор. През 1992 г. поетът е реабилитиран.