Бях на крачка от теб в онзи пролетен ден
с разцъфтели от обич дървета.
Бях пчела със душа от нектар и жена,
с аромат на зелени полета.
Бях с душа на поет в шестоъгълен свят,
архитект на небесни алеи.
Имах дом построен от уханни цветя,
светъл храм на красиви идеи.
Безутешно отекваха в здрача
стъпките ти безпътни.
И се спускаше лепкав мрак
като прилеп безплътен.
Нощем чувам даже дъха ти
в моето измерение.
Чувам ударите в сърцето ти,
да отекват във мене.
Ти си само на крачка от мен
в спомените на друг.
Всички лястовици при теб
имат проекция тук.
Всяка пролет те ще се връщат
и над мен ще кръжат,
а при теб ще остават гнездата им,
някъде там … отвъд.
............................................
Я былa с душой поэта в гексагональном мире,
архитектор небесные пути.
У меня был дом, из ароматных цветов-
яркий храм прекрасных идей.
Перевод : Гугл традуктор :)
Паралелно присъствие
© Copyright: Магдалена Бояджиева, 2017
Свидетельство о публикации №117032011261
Свидетельство о публикации №117032011261
Рецензии