Михаил Анищенко-Шелехметский - Я живу один, за реч

Михаил Анищенко-Шелехметский
***Я живу один, за речкой

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***

Сам живея зад рекичка, слушам - тайнствено шуми.
Но и тук не се отричам от затвор и от беди.
Тази мъка е отдавна дълго камъка дълбай.
Но душата не престава да скърби, да се терзай.
Гарван на липата грачи и изнизва се денят.
Всичко, що шуми и плаче, то е знак на Божи съд.
Пиеш - лошо, но живота по-е страшен - сам си в смут.
Аз склонявам шия кротко, как Кащанка* и Муму**.               
Всичко с нишки, като живо, шито с ветрове и дъжд.
Где си, Боже? Викам диво в свода твой на шир и длъж.
Твойте правила са близки, помня Днес, за Утре - пак.
Тъй съдбата промених си, че мълчейки да умра.
Скоро трезвен и рискувал да избяга от жена,
селски страж ми козирува в чест на своята страна.
Той все повече свиреп е, пие вино, свири, пей,
от очите, като репей, огнен пламък сякаш грей.
Той следи да не гладувам, чака набези в бахча,
през гора върви патрула, чисти маузер в нощта.
Тъмни нощите в Русия, колко ветрове в треви!
Но със Тебе, Отче мили, рай в колибата цари!

Превод: Мария Шандуркова, 14.03.2017 г.
____________
*Кащанка (куче) - разказ на А. П. Чехов
**Муму (куче) - разказ на И. С. Тургенев

-----------------------------------------------

САм живЕя зад рекИчка, слУшам - тАйнствено шумИ.
Но и тУк не се отрИчам от затвОр и от бедИ.
ТАзи мЪка е отдАвна дЪлго кАмъка дълбАй.
Но душАта не престАва да скърбИ, да се терзАй.
ГАрван на липАта грАчи и изнИзва се денЯт.
ВсИчко, щО шумИ и плАче, тО е знАк на БОжи сЪд.
ПИеш - лОшо, но живОта пО-е стрАшен - сАм си в смУт.
Аз склонЯвам шИя крОтко, как КащАнка и МумУ.               
ВсИчко с нИки, като жИво, шИто с ветровЕ и дЪжд.
ГдЕ си, БОже? ВИкам дИво в свОда твОй на шИр и длЪж.
ТвОйте правилА са блИзки, пОмня ДнЕс, за Утре - пАк.
ТЪй съдбАта променИх си, че мълчЕйки да умрА.
СкОро трЕзвен и рискУвал да избЯга от женА,
сЕлски стрАж ми козирУва в чЕст на свОята странА.
ТОй все пОвече свирЕп е, пИе вИно, свИри, пЕй,
от очИте, като рЕпей, Огнен плАмък сЯкаш грЕй.
ТОй следИ да не гладУвам, чАка нАбези в бахчА,
през горА вървИ патрУла, чИсти мАузер в нощтА.
ТЪмни нОщите в РусИя, кОлко ветровЕ в тревИ!
Но със ТЕбе, Отче мИли, рАй в колИбата царИ!

------------------------------------------

***

Я живу один, за речкой cлышу тайные шумы.
Но и здесь мне не заречься от тюрьмы и от сумы.
Эта мука длится, длится, точит камень, не спеша.
Но не может отделиться от страдания душа.
Ворон каркает на липе, день уходит в никуда.
В каждом шорохе и всхлипе – тайна Божьего суда.
Страшно пить, но жить страшнее, а тем паче – одному.
Я скулю, склоняю шею, как Каштанка и Муму.
Всё на нитку, на живую, сшито ветром и дождём.
Где ты, Боже? Я бомжую в мироздании твоём.
Из Твоих, еси, из правил вспоминаю Днесь и Впредь.
Я судьбу свою исправил, чтобы молча умереть.
Скоро трезвый и рисковый, убежавший от жены,
Деревенский участковый постоит за честь страны.
Он всё больше свирепеет, пьёт вино и рвёт гармонь,
И в глазах его репейник полыхает, как огонь.
Он берёт меня измором, ждёт набега у бахчи,
Через лес идёт дозором, чистит маузер в ночи.
Как темны в России ночи, сколько ветра в камыше!
Но с тобой мне, Аве Отче, рай и в этом шалаше!

На фото: Михаил Анищенко (из нета)