Иван Бунин - Собака

Иван Бунин
Собака

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

КУЧЕ

Мечтай, мечтай. Все повече с тъга
поглеждаш със очите си златисти:
фъртуната, как сняг в стъкло лепи се,
виелица, тополите, мъгла.

Въздъхвайки, потърси топлина
в нозете ми - замислен... Двама ний сме
измъчвани по другите поля,
пустини други, планините пермски.

Ти спомняш си, но чужди са за мен:
палатки, тундра, лед, небето сиво
от твоя край, далечен и студен.
Но винаги споделям с тебе мисли:
човек, обречен съм от Бог да знам
тъгите на страни и времена.

4.VIII.1909
Превод: Мария Шандуркова, 13.03.2017 г.

----------------------------------

МечтАй, мечтАй. Все пОвече с тъгА
поглЕждаш със очИте си златИсти:
фъртУната, как снЯг в стъклО лепИ се,
виЕлица, топОлите, мъглА. 

ВъздЪхвайки потЪрси топлинА
в нозЕте ми - и мИслиш... ДвАма нИй сме
измЪчвани по дрУгите полЯ,
пустИни дрУги, планинИте пЕрмски.

Ти спОмняш си, но чУжди са за мЕн:
палАтки, тУндра, лЕд, небЕто сИво
от твОя крАй, далЕчен и студЕн.
Но вИнаги сподЕлям с тЕбе мИсли:
човЕк, обрЕчен съм от БОг да знАм
тъгИте на странИ и временА.

------------------------------------

СОБАКА

Мечтай, мечтай. Все уже и тусклей
Ты смотришь золотистыми глазами
На вьюжный двор, на снег, прилипший к раме,
На метлы гулких, дымных тополей.

Вздыхая, ты свернулась потеплей
У ног моих - и думаешь... Мы сами
Томим себя - тоской иных полей,
Иных пустынь... за пермскими горами.

Ты вспоминаешь то, что чуждо мне:
Седое небо, тундры, льды и чумы
В твоей студеной дикой стороне.
Но я всегда делю с тобою думы:
Я человек: как бог, я обречен 
Познать тоску всех стран и всех времен.

4.VIII.1909
На фото: портрет Ив. А. Бунина, работы В. Россинского