Борис Слуцкий Молчаливый вой Мълчаливият вой

„МОЛЧАЛИВЫЙ ВОЙ”
Борис Абрамович Слуцкий (1919-1986 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


МЪЛЧАЛИВИЯТ ВОЙ

С лова на вълци се приключи, знам,
но вълците лова си продължават.
Те засега пред дуло не застават,
но има още ъгълчета там,
където в сянка вълчи свят расте,
вълчетата под вълче слънце тичат.
Тренират тихо за лова си те,
„Дечица с нюх!” – споделя вълк с вълчица.
Статистиката сочи, че до крак
изтребено е вълчето котило.
Но има още много пущинак,
където вълци вият. Мълчаливо.


Ударения
МЪЛЧАЛИВИЯТ ВОЙ

С лова́ на въ́лци се приклю́чи, зна́м,
но въ́лците лова́ си продължа́ват.
Те засега́ пред ду́ло не заста́ват,
но и́ма о́ште ъ́гълчета та́м,

къде́то в ся́нка въ́лчи свя́т расте́,
вълче́тата под въ́лче слъ́нце ти́чат.
Трени́рат ти́хо за лова́ си те́,
„Дечи́ца с ню́х!” – споде́ля въ́лк с вълчи́ца.

Стати́стиката со́чи, че до кра́к
изтре́бено е въ́лчето коти́ло.
Но и́ма о́ште мно́го пуштина́к,
къде́то въ́лци ви́ят. Мълчали́во.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Борис Слуцкий
МОЛЧАЛИВЫЙ ВОЙ

Закончена охота на волков,
но волки не закончили охоты.
Им рисковать покуда неохота,
но есть еще немало уголков,
где у самой истории в тени
на волчьем солнце греются волчата.
Тихонько тренируются они,
и волк волчице молвит: – Ну и чада! –
В статистике всё волчье – до нуля
доведено. Истреблено всё волчье.
Но есть еще обширные поля,
чащобы есть, где волки воют. Молча.

               1956 г.




---------------
Руският поет, писател и преводач Борис Слуцки (Борис Абрамович Слуцкий) е роден на 7 май 1919 г. в гр. Славянск, Донецка област. Завършва едновременно Московския юридически институт и Литературния институт „Максим Горки” (1941 г.). Първите му отпечатани стихове са от 1941 г. в сп. „Октябрь”. Участник е във Великата отечествена война, където е раняван. Публикува поезия, мемоарна проза и радиопиеси в издания и сборници като „Литературная газета”, „Знамя”, „Акцент”, „Советская потаенная муза” и др. Превежда поезия от езика идиш, издава сборника „Поэты Израиля” (1963 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР (1957 г.). Автор е на стихосбирките „Память” (1956 г.), „Время” (1959 г.), „Сегодня и вчера” (1963 г.), „Работа” (1964 г.), „Память. Избранное” (1965 г.), „Современные истории” (1969 г.), „Годовая стрелка” (1971 г.), „Доброта дня” (1973 г.), „Продленный полдень” (1975 г.), „Неоконченные споры” (1978 г.), „Избранное” (1980 г.), „Сроки” (1984 г.) и др. Умира на 23 февруари 1986 г. в гр. Тула.