Фёдор Тютчев Как океан объемлет шар земной Земята

„КАК ОКЕАН ОБЪЕМЛЕТ ШАР ЗЕМНОЙ...”
Фёдор Иванович Тютчев (1803-1873 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЗЕМЯТА Е СРЕД ОКЕАНА ПРАГ

Земята е сред океана праг,
със сънища животът тъй обвит е;
настъпва нощ – сред грохот на вълните
стихия бие своя бряг.

С молба и заповед ни тя оглася...
Вълшебна лодка дава ни места,
а приливът расте и ни отнасят
талазите в безкрайността.

Небесен свод, горящ със слава звездна,
ни гледа тайнствено от глъбини –
и ние плуваме, с пламтяща бездна
обгърнати от вси страни.


Ударения
ЗЕМЯТА Е СРЕД ОКЕАНА ПРАГ

Земя́та е сред океа́на пра́г,
със съ́ништа живо́тът тъ́й обви́т е;
настъ́пва но́шт – сред гро́хот на вълни́те
стихи́я би́е сво́я бря́г.

С молба́ и за́повед ни тя огла́ся...
Вълше́бна ло́дка да́ва ни места́,
а при́ливът расте́ и ни отна́сят
тала́зите в безкрайността́.

Небе́сен сво́д, горя́шт със сла́ва зве́здна,
ни гле́да та́йнствено от глъбини́ –
и ни́е плу́ваме, с пламтя́шта бе́здна
обгъ́рнати от вси́ страни́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Фёдор Тютчев
КАК ОКЕАН ОБЪЕМЛЕТ ШАР ЗЕМНОЙ...

Как океан объемлет шар земной,
Земная жизнь кругом объята снами;
Настанет ночь – и звучными волнами
Стихия бьет о берег свой.

То глас ее: он нудит нас и просит...
Уж в пристани волшебный ожил челн;
Прилив растет и быстро нас уносит
В неизмеримость темных волн.

Небесный свод, горящий славой звездной,
Таинственно глядит из глубины, –
И мы плывем, пылающею бездной
Со всех сторон окружены.

               1830 г.




---------------
Руският поет, публицист и преводач Фьодор Тютчев (Фёдор Иванович Тютчев) е роден на 23 ноември/5 декември 1803 г. в с. Овстуг, Орловска губерния, близо до Брянск. Първите му публикации са от 1818 г. Член е на Обществото на любителите на руската словесност (1819 г.). Публикува стихове в издания като „Современник”, „Русское слово”, „Русский архив” и др. Завършва филология в Московския университет (1821 г.). През 1822 г. получава назначение в руското посолство в Мюнхен и до 1844 г. е на работа в дипломатическите мисии на Русия в Германия и Италия. Превежда творби на Хораций, Хайне и др. Действителен статски съветник (1857 г.), член-кореспондент на Петербургската академия на науките (1857 г.), таен съветник (1865 г.). От 1858 до 1873 г. е председател на Комитета за чуждестранна цензура. Има философска, символична и лирическа поезия, голяма популярност добиват стиховете му от „Денисьевский цикл”. В статиите си застъпва широко теми, свързани с панславизма. Автор е на стихосбирките „Стихотворения” (1854 г.) и „Стихотворения” (1868 г.), след смъртта му излизат десетки издания с негови стихове и политически статии, сред които „Стихотворения и политические статьи” (1886 г.), „Полное собрание сочинений” (1913 г.), „Тютчевиана. Эпиграммы, афоризмы и остроты Ф. И. Тютчева” (1922 г.) и др. Умира на 15/27 юли 1873 г. в Царско село, Санктпетербургска губерния.