Михаил Зенкевич Который год мечтаю втихомолку Годи

„КОТОРЫЙ ГОД МЕЧТАЮ ВТИХОМОЛКУ...”
Михаил Александрович Зенкевич (1886-1973 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ГОДИНИ КАНЯ СЕ ДА НЕ ЗАБРАВЯ

Години каня се да не забравя
на шкафа с книги рафта да оправя
и да подвържа сборници със стих.
О, музо, дръзката мечта прости!
Пари се мяркат, отминават клето.
Безсилна е мечтата на поета.


Ударения
ГОДИНИ КАНЯ СЕ ДА НЕ ЗАБРАВЯ

Годи́ни ка́ня се да не забра́вя
на шка́фа с кни́ги ра́фта да опра́вя
и да подвъ́ржа сбо́рници със сти́х.
О, му́зо, дръ́зката мечта́ прости́!
Пари́ се мя́ркат, отмина́ват кле́то.
Безси́лна е мечта́та на пое́та.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Михаил Зенкевич
КОТОРЫЙ ГОД МЕЧТАЮ ВТИХОМОЛКУ...

Который год мечтаю втихомолку –
Сменить на книжный шкаф простую полку
И сборники стихов переплести.
О, Муза, дерзкую мечту прости!
Маячат деньги, пролетая мимо.
Мечта поэта неосуществима.   

               1941 г.




---------------
Руският поет, пиксател и преводач Михаил Александрович Зенкевич е роден на 9/21 май 1886 г. в с. Николаевско градче, Саратовска губерния. Изучава философия в университетите в Йена и Берлин, завършва и Юридическия факултет на университета в Санкт Петербург. Привърженик е на литературното течение акмеизъм. Работи в литературните отдели на в. „Саратовские известия”, сп. „Работник просвещения”, издателство „Земля и фабрика”, сп. „Новый мир” и др. Превежда Шекспир, Уелс, американски поети. Автор е на поетичните книги „Дикая порфира” (1909  г.), „Четырнадцать стихотворений” (1918 г.), „Пашня танков” (1921 г.), „Под пароходным носом” (1926 г.), „Поздний пролёт” (1928 г.), „Машинная страда” (1931 г.), „Избранные стихи” (1932 г.), „Набор высоты” (1937 г.), „Сквозь грозы лет” (1962 г.), „Избранное” (1973 г.) и др. Умира на 14 септември 1973 г. в Москва.


Рецензии