Михаил Анищенко-Шелехметский - Ночное мистическое

Михаил Анищенко-Шелехметский
Ночное мистическое стихотворение
http://www.stihi.ru/2012/09/18/10043

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

Нощно мистично стихотворение

Кога седи на трон невежа и вярата смени се с лед,
кога небето без надежда се срути в моите нозе;

когато сам съм скъсал риза, тъй късат ни от роден дом,
и от затвор на смърт излизам, за съд пред божия закон;

тогава мълком над тълпата, над падналите хора в мрак,
ще си отворя аз главата за ада в родния ми свят.

И в този миг, по божа воля, ще влязат в нея подлеци,
крадци, убийци, страшни болки, затвори, банки и дворци.

Ще влезе този, що пролива, година след година кръв,
и този, който в скръб обвива - Росия, Роден край, мой скъп.

Ела, палач, със мрачна дарба, ела, за нищо не тъжи...
С един замах! От рамената ти този ужас отсечи!


Превод: Мария Шандуркова, 12.03.2017 г.

---------------------------------------------

КогА седИ на трОн невЕжа и вЯрата сменИ се с лЕд,
кагА небЕто без надЕжда се срУти в мОите нозЕ;

когАто сАм съм скЪсал рИза, тъй кЪсат ни от рОден дОм,
и от затвОр на смЪрт излИзам, за сЪд пред бОжия закОн;

тогАва мЪлком над тълпАта, над пАдналите хОра в мрАк,
ще си отвОря Аз главАта за Ада в рОдния ми свЯт.

И в тОзи мИг, по бОжа вОля, ще влЯзат в нЕя подлецИ,
крадцИ, убИйци, стрАшни бОлки, затвОри, бАнки и дворцИ.

Ще влЕзе тОзи, що пролИва, годИна след годИна крЪв,
и тОзи, който в скрЪб обвИва - РосИя, РОден крАй, мой скЪп.

ЕлА, палАч, със мрАчна дАрба, елА, за нИщо не тъжИ...
С едИн замАх! От раменАта ти тОзи Ужас отсечИ!

----------------------------------------------------

Ночное мистическое стихотворение

Когда на трон взойдут невежды, и превратится вера в лед,
Когда все небо без надежды ко мне под ноги упадет;

Когда один, рванув рубаху, как рвут с Отчизной навсегда,
Я из тюрьмы взойду на плаху, по воле божьего суда;

И вот тогда-то, над толпою, над тьмой потерянных людей,
Я молча голову раскрою, для ада родины моей.

И в тот же миг, по божьей воле, войдут в нее все подлецы,
Убийцы, воры, тучи боли, все тюрьмы, банки и дворцы.

Войдет и тот, кто проливает за годом год людскую кровь,
И тот, кто горем завивает - Россию, Родину, любовь.

Иди, палач, с угрюмым даром, иди, не ведая тоски...
Руби с плеча! Одним ударом весь этот ужас отсеки!