Александр Бестужев Дождь Дъжд

„ДОЖДЬ”
Александр Александрович Бестужев-Марлинский (1797-1837 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ДЪЖД

На съдбата пръст невидим,
в облаците вожд могъщ,
дар на нива жадна свиден
ще изпрати шумен дъжд.

Звучно, с изобилна благост
бликва живата вода
в прашните листа за влага
и да освежи плода.

Ето, и дъга заветна
с капчици в небесен храм:
и усмивка божа светна
под безсмъртно чело там.


Ударения
ДЪЖД

На съдба́та пръ́ст неви́дим,
в о́блаците во́жд могъ́шт,
да́р на ни́ва жа́дна сви́ден
ште изпра́ти шу́мен дъ́жд.

Зву́чно, с изоби́лна бла́гост
бли́ква жи́вата вода́
в пра́шните листа́ за вла́га
и да освежи́ плода́.

Е́то, и дъга́ заве́тна
с ка́пчици в небе́сен хра́м:
и усми́вка бо́жа све́тна
под безсмъ́ртно че́ло та́м.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Бестужев
ДОЖДЬ

Провиденья перст незримой,
Облаков летучих вождь,
Ниве, жаждою томимой,
Посылает шумный дождь.

Звучно, благостью обильный,
Брызнул ток живой воды,
Освежая злаки пыльны
И замершие плоды.

Вот и радуга завета
Капли светлые зажгла:
То улыбка бога света –
Сень бессмертного чела.

               1829 г.




---------------
Руският поет, писател, публицист и литературен критик Александър Бестужев (Александр Александрович Бестужев-Марлинский) е роден на 23 октомври/3 ноември 1797 г. в Санкт Петербург. Творец от епохата на романтизма, той е декабрист, член на Северното общество (от 1823 г.), участник във въстанието от 1825 г., щабс-капитан. Печатал е под псевдонима Марлинский. Членува в Свободното общество на любителите на руската словесност (от 1820 г.). Съиздател е на алманах „Полярная звезда” (от 1823 г.). Автор е на романтични стихове и на повестите „Фрегат Надежда” и „Аммалат-бек”, след 1820 г. излизат повестите му „Роман и Ольга”, „Ревельский турнир” и др. Осъден е на 20 години каторга в Сибир, но след 1829 г. го включват във водещата битки армия в Кавказ и там написва най-известните си произведения в проза „Испытание” (1830 г.), „Лейтенант Белозор” (1831 г.), „Аммалат-Бек” (1832 г.), „Мулла-Нур” (1836 г.) и др. Убит е при сражение на 7/19 юни 1837 г. на форт Свети дух, сега в околностите на гр. Сочи. Тялото му не е намерено.