Леда Милева. Дует. Дуэт

Знаете ли

какъв музикант е вятъра?

Той не свири в концертната зала,

нито в театъра,

а по нивите,

в горите,

по малките улички,

по широките площади.

Той обича шегите:

ту цигулка извади,

ту поисана гайда,

ту голям контрабас

с гръмотевичен глас.

 

Но тази сутрин вятърът реши:

- Ще посвиря на флейта,

флейта сребърна, тънка. -

И подхвана мелодия звънка.

 

Щом чу на флейтата

нежния глас,

дъждът се обади:

- Ще посвиря и аз,

за да стане наистина весело!

 

На какъв инструмент

може да свири дъждът?

Дъждът е барабанчик.

Той веднага зачука

по всички прозорци,

по всички стъкла.

 

Събуди капчука,

забарабани по клоните

на една ела,

на една топола -

още сънлива и гола.

 

Заудря по локвите,

по тротоарите,

по покривите на къщите,

на хамбарите.

Дори всеки срещнат дъждобран

той превърна в барабан.

 

Вятърът надуваше своята флейта.

Дъждът весело барабанеше.

И се получи дует.

Един хубав дует.

Един весел дует.

 

Кой знае откъде

пристигнаха птички.

Минзухарите подадоха любопитно

своите руси главички.

 

А дуетът не спираше -

през целия ден,

дори през нощта.

Когато се съмна,

всички видяха:

дошла е пролетта.

 

Тя разлистваше с пръсти дървета

и слушаше дуета,

сякаш чуваше за първи път

какъв чуден флейтист е вятърът,

какъв барабанчик - дъждът!




Знаете,
какой музыкант ветер?
Он не станет играть
ни в концертном зале,
ни в театре
ни за что на свете!
А только
по лесам,
по полям,
по узким улочкам,
по большим площадям.
Он любит шутки,
и не может без них ни минутки:
то играет на скрипке,
то на волынке,
то на большом контрабасе
с громоподобным басом.

Но этим утром ветер решил:
- Поиграю-ка я на флейте -
она серебряная, тонкая.
И полилась мелодия звонкая.

Заслышав нежный голос флейты,
воскликнул дождь:
- Какая чудная мелодия!
Что ж, сыграю и я,
чтобы стало весело!

На каком инструменте может играть дождь?
Дождь - барабанщик.
Он немедленно застучал
по всем окнам,
по всем стёклам.
Разбудил капели,
забарабанил по ветвям
старой ели,
по сонным тополям
и тут,
и там.

Ударил по лужам,
по тротуарам,
по крышам,
по амбарам.
Каждый встречный плащ-дождевик
в барабан превратил он в миг.

Ветер дул в свою флейту,
дождь весело барабанил.
И получился дуэт.
Красивый дуэт.
Весёлый дуэт.

Откуда ни возьмись
прилетели птички.
Первые цветы
подняли удивлённо
свои личики.
А дуэт не переставал играть
весь день,
и даже всю ночь.
А когда наутро люди
пробудились от сна,
все увидели:
зима ушла прочь,
пришла весна.

А весна раскрашивала мир
ярким цветом
и наслаждалась дуэтом,
как будто слышала в первый раз,
какой чудесный флейтист ветер,
какой барабанщик дождь,
и как они радуют нас.