Михаил Анищенко-Шелехметский - Тихо и грустно в пр

Михаил Анищенко-Шелехметский
***Тихо и грустно в простуженном доме

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


ТИХО И ТЪЖНО В СТУДЕНАТА КЪЩА

Тихо и тъжно в студената къща.
Късно да викам: "Ти кон доведи!"
Мила, какво ли остана ми всъщност -
старото утро със жилки от дни?

Обед изстива на жълта полянка. 
Бог си почива, Родината спи.
Чайник хрипти, сякаш в гърлото хванат,
като че моята злоба  кипи.

А в тържеството на медна камбана
ний върху плявата още седим.
Мечки съсипаха, що им попадна,
само, каквото можаха сами. 

Живи изгниха - и дом, и дървета.
Есен пристига, в мен никаква скръб.
Всички са мъртви във селото клето,
всички, любима, освен само теб.

Как ме намери ти в утрото ранно,
как си могла да избегнеш мълва, 
с розов пуловер, облечен обратно,
идваш без шала, без свойта глава?

Как тъй? Защо? Ти все още си млада.
Що ти е моят живот проигран?
Аз този свят да обичам не мога.
Ти не прикривай го със своя стан!   

Превод: Мария Шандуркова, 10.03.2017 г.

------------------------------------

ТИхо и тЪжно в студЕната кЪща.
КЪсно да вИкам: "Ти кОн доведИ!"
МИла, каквО ли остАна ми всЪщност -
стАрото Утро със жИлки от днИ?

Обед изстИва на жЪлта полЯнка. 
БОг си почИва, РодИната спИ.
ЧАйник хриптИ, сякаш в гЪрлото хвАнат,
кАто че мОята злОба  кипИ.

А в тържествОто на мЕдна камбАна
нИй върху плЯвата Още седим.
МЕчки съсИпаха, щО им попАдна,
сАмо, каквОто можАха самИ.

ЖИви изгнИха - и дОм, и дървЕта.
Есен пристИга, в мен нИкаква скрЪб.
ВсИчки са мЪртви във сЕлото клЕто,
всИчки, любИма, освЕн само тЕб.

КАк ме намЕри ти в Утрото рАнно,
кАк си моглА да избЕгнеш мълвА, 
с рОзов пулОвер, облЕчен обрАтно,
Идваш без шАла, без свОйта главА?

КАк тъй? ЗащО? Ти всЕ още си млАда.
ЩО ти е мОят живОт проигрАн?
Аз този свЯт да обИчам не мОга.
ТИ не прикрИвай го сЪс своя стАн!   

---------------------------------

***

Тихо и грустно в простуженном доме.
Поздно беситься: “Коня мне, коня!”
Что же осталось мне, милая, кроме
Позднего утра с прожилками дня?

Стынет обед на желтеющей травке.
Бог отдыхает, а Родина спит.
Чайник хрипит, словно горло в удавке,
Будто бы в нем моя злоба кипит.

Под перезвон торжествующей меди
Нас на мякине опять провели.
Все, что могли, разорили медведи,
Все разорили, что только могли.

Заживо сгнили дома и деревья.
Осень идет, ни о чем не скорбя.
Все уже мертвые в этой деревне,
Все, моя милая, кроме тебя.

Как же нашла ты меня спозаранку,
Как ты сумела сбежать от молвы,
Розовый свитер надев наизнанку,
Без полушалка и без головы?

Как же? Зачем? Ты еще молодая.
Что тебе мною проигранный бой?
Я этот мир ненавижу, родная.
Не прикрывай его тело собой!


Перевод на украинский язык: Петр Голубков

ТИХО І СУМНО В ЗАСТУДЖЕНІЙ ХАТІ (вільний переклад П.Голубкова)

Тихо і сумно в застудженій хаті.
Пізно кричати: "Коня-но, коня!"
Що ж залишилося, мила, чекати,
Крім цього ранку з прожилками дня?

Стигне обід на травичці промоклій.
Бог спочиває, Вітчизна ще спить.
Чайник хрипить, ніби зашморг на горлі,
Нібито злість моя в ньому кипить.

Під передзвін торжествуючий міді
Нас на полові ще раз провели.
Все розорили, як в лавці ведмідь, і
Все відібрали, що тільки могли.

Згнили і хати живцем, і дерева.
Осінь вже йде. Не засмучений я.
В цьому селі, моя мила, вже мертве
Все, окрім тебе вже, люба моя.

Як же знайшла ти мене спозаранку,
Як ти зуміла втекти від чутки,
Светр начепивши, немов витинянку,
Без полушалку і без голови?

Як же? Навіщо? Ти ще ж молода, і.
Що тобі програний мною цей бій?
Світ цей - ненавиджу я, зневажаю.
Не затуляй його тілом, радій!

Петр Голубков   11.03.2017

Фото: Михаил Анищенко-Шелехметский