Леся Украинка - Contra spem spero!

Леся Украинка
Contra spem spero!

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

Contra spem spero!
(Без надеждата пак се надявам!)

Напуснете ме облачни мисли!
Че е златна сега пролетта!
Все така ли сред мъки трагични
ще премине докрай младостта?

Не! През сълзите аз ще се радвам
и ще пея в тъга и беди, 
без надеждата пак се надявам,
ще живея! Без мислите зли!

В мрачна угар, в земя сред несрети,
ще посея красиви цветя,
ще посея цветя в ледовете,
ще проливам сълзите над тях.

Ще разтапят горещите сълзи
тази ледена здрава кора
и цветя ще излязат на слънце -
ще е пролет - за мен веселба.

В планината по каменен сипей
тежък камък ще нося в ръце,
с този страшен товар, непосилен,
ще запея аз пак от сърце.             

Дълго в тъмната нощ ще се взирам
не ще мигна с очи ни за миг,
за да търся звездата значима,
що владее над нощния мир.

Тъй! През сълзите аз ще се радвам
и ще пея в тъга и беди,   
без надеждата пак се надявам,
ще живея! Без мислите зли!
 
2 май 1890 г.
Превод от украински език: Мария Шандуркова
06.03.2017 г.

--------------------------------------
НапуснЕте ме Облачни мИсли!
Че е злАтна сегА пролеттА!
Все такА ли сред мЪки трагИчни
ще премИне докрАй младосттА?

Не! През сЪлзите Аз ще се рАдвам
и ще пЕя в тъгА и бедИ, 
без надЕждата пАк се надЯвам,
ще живЕя! Без мИслите злИ!

В мрачна Угар, в земЯ сред несрЕти
ще посЕя красИви цветЯ,
ще посЕя цветЯ в ледовЕте,
ще пролИвам сълзИте над тЯх.

Ще разтАпят горЕщите сЪлзи
тази лЕдена здрАва корА
и цветЯ ще излЯзат на слЪнце -
ще е прОлет - за мЕн веселбА.

В планинАта по кАменен сИпей
тежък кАмък ще нОся в ръцЕ,
с този стрАшен товАр, непосИлен,
ще запЕя аз пАк от сърцЕ.             

Дълго в тЪмната нОщ ще се взИрам 
не ще мИгна с очИ ни за мИг,
за да тЪрся звездАта значИма,
що владЕе над нОщния мИр.

Тъй! През сЪлзите Аз ще се рАдвам
и ще пЕя в тъгА и бедИ,   
без надЕждата пАк се надЯвам,
ще живЕя! Без мИслите злИ!
 
---------------------------------

Contra spem spero!
(Без надії таки сподіватись)

Гетьте, думи, ви, хмари осінні!
То ж тепера весна золота!
Чи то так у жалю, в голосінні
Проминуть молодії літа?

Ні, я хочу крізь сльози сміятись,
Серед лиха співати пісні,
Без надії таки сподіватись,
Жити хочу! Геть думи сумні!

Я на вбогім сумнім перелозі
Буду сіять барвисті квітки,
Буду сіять квітки на морозі,
Буду лить на них сльози гіркі.

І від сліз тих гарячих розтане
Та кора льодовая, міцна,
Може, квіти зійдуть – і настане
Ще й для мене весела весна.

Я на гору круту крем’яную
Буду камінь важкий підіймать
І, несучи вагу ту страшную,
Буду пісню веселу співать.

В довгу, темную нічку невидну
Не стулю ні на хвильку очей,
Все шукатиму зірку провідну,
Ясну владарку темних ночей.

Так! я буду крізь сльози сміятись,
Серед лиха співати пісні,
Без надії таки сподіватись,
Буду жити! Геть думи сумні!

[2 травня 1890 p.]

Перевод на руский язык: Петр Голубков
Contra spem spero! (без надежды надеяться, вольный перевод П.Голубкова)

Прочь летите вы, тучи осенние!
Нынче всё же весна золота!
Что ли в жалости да в сожалении
И пройдут молодые лета?

Нет, хочу я сквозь слезы - смеяться,
Песни петь - среди бедствий волны,
Без надежды - надеждой питаться,
Жить хочу! Прочь же, думы грустны!

На убогой безрадостной прозе
Буду яркие сеять цветки,
Буду сеять цветки - на морозе,
Буду лить на них слезы - горьки.

И от слез тех горячих - растает
Та кора, что пока ледяна,
Вдруг взойдут те цветки - и настанет
Для меня еще счастья весна.

Я, взбираясь на гору крутую,
Буду камень тяжелый таскать
И, неся даже тяжесть такую,
Буду песни еще распевать.

В непроглядную ночку слепую -
Ни на миг не закрою очей,
Путеводную встречу звезду я,
Ту владычицу темных ночей.

Да, я буду сквозь слезы - смеяться,
Песни петь - среди бедствий волны,
Без надежды - надеждой питаться,
Буду жить я! Прочь, думы грустны!